Зов за завръщане

Оригиналът бе един от наистина важните фантастични филми в началото на 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер, Шарън Стоун и режисьорът Пол Верховен - всички в най-добрите си състезателни години - пренесоха на екрана вълнуващата антиутопична шизофрения от разказа на Филип К. Дик Ние можем да си спомним всичко вместо вас.

22 години по-късно с римейка се захваща Лен Уайсмън - човекът зад първите две части на Подземен свят и последния Умирай трудно. За него знаем, че държи повече на формата, отколкото на съдържанието, и в Зов за завръщане положението е абсолютно същото. Вместо да халюцинира между реалност, спомени и мечти, главният герой Дъглас Куейд (Колин Фаръл в прилична роля) само раздава по някой и друг шут или изстрел.

Куейд е бачкатор в бъдещия свят, който има две лица - процъфтяващата технологична Обединена Федерация на Британия и Колонията - цяло гето от потиснати някъде в югоизточна Азия, а хората пътуват между двете с асансьор през центъра на Земята. Нашият човек е сдухан от скучното си всекидневие и единственото му спасение е Рикол - компания, която превръща мечтите на хората в истински спомени. Нещата обаче се объркват, Дъглас изведнъж се оказва шпионин и го погват андроидите копои на канцлера Кохейгън (Брайън Кранстън), както и собствената му жена (съпругата на режисьора - Кейт Бекинсейл). Той обаче си намира приятелче в лицето на дългокосата Мелина (Джесика Бийл), която пък го играе дружка на лидера на съпротивата Матиас (Бил Най).

Какво да ти кажем - ефектите и декорите за милиони въобще не могат да замажат усещането, че този римейк е напълно излишен и е направен единствено за още по-тлъста печалба.

с една дума
АСАНСЬОР. За пръв път подобна технология се споменава в книгите на древноримския архитект Марк Витрувий, който описва как Архимед построил асансьор през 236 година пр.н.е., само че неговият се задвижвал с голи ръце и въже.

Текст Анита Димитрова