"Целият си живот съм усещал други времена и други места. Усещал съм други личности в себе си." Така Джек Лондон започва пътешествието в Скитникът между звездите преди сто години. Предпоследният издаден приживе роман на писателя е и едно от най-комплексните му и философски произведения, което и доста се различава от другите му творби. Може би и затова бележи слаби продажби по времето на излизането си. Днес обаче романът е считан за една от най-значимите книги на Лондон.
Първото американско издание
Не напълно голи, не съвсем забравили
В последните години от живота си Джек Лондон се бори с болестите на тялото и на духа си. Често изпада в мрачни настроения и се колебае в житейските си възгледи и в себе си като писател. По това време се раждат и серия кратки разкази, които, пишейки, Лондон обединява в романа Скитникът между звездите, съшивайки изкусно деликатна нишка между тях. Развихрени в различни епохи от човешката история, на различни локации, те са свързани с общата идея за прераждането, за неукротимостта на човешкия дух, за отблясъците от предишни животи в съзнанието на будните, катализирани от външни фактори и влияния.
Смъртникът професор Даръл Стендинг е в килия единочка в затвора Сан Куентин. Осъден е доживот, а след инцидент - на смърт. Прекарва пет години в изолатора, където, стегнат в усмирителна риза, за да избяга от страданията на тялото, изпада в "малката смърт" и изпраща душата си да се скита между звездите, събирайки спомени от своето аз, живяло други животи в други времена. Всяка от отделните части е среща с различен герой, сблъскващ се с различни истории в реинкарнациите на този дух, известен по време на повествованието като професор Стендинг.
Илюстрация към романа
Когато четеш откъсите за граф Гийом дьо Сент Мор, за деветгодишния Джеси Фанчъл, убит по време на клането при Маунтин Медоус, за вдъхновения от престоя на Лондон в Корея британски мореплавател Адам Странг или митичния датски герой Рагнар Лодброг, когото гледаме да върти секира и меч в сериала Викинги - при всички тези откъси неминуемата сверка с Интернет или книгите, ти показва, че Джек Лондон преплита в повествованието си исторически събития или личности - свидетели на историята. Тогава, преди 100 години, достъпът до знания и информираността на един човек е била само плод на неговото образование, любознателност и желание да чете и учи повече. И това те кара да погледнеш книгата и с други очи.
Авторът! Авторът!
Джон Грифит Лондон е роден на 12 януари 1876 в Сан Франсиско. Той е пионер сред авторите на художествена литература в края на XIX век, като публикува творбите си в комерсиални списания и е сред малцината по онова време, които натрупват състояние и слава само благодарение на писателството си. Лондон води живот на пътешественик, моряк, златотърсач и военен кореспондент чак докато се установява в любимото си ранчо в Глен Елън, Калифорния, което закупува през 1905 с втората си съпруга Чармиън Китридж. Винаги успешен писател, там той продължава работата си с основна цел книгите му да му помогнат да разшири земите на ранчото и да го превърне в успешен бизнес, което обаче така и не се случва.
Сред най-знаковите произведения на Джек Лондон са романите Дивото зове, Белият Зъб, Мартин Идън и Морският вълк. Умира едва 40-годишен на 22 ноември в ранчото си, с разбито от скорбут, уремия, дизентерия и напреднала форма на алкохолизъм тяло. Скитникът между звездите е може би най-яркото отражение на професионалните, душевни и физически страдания на писателя в последните години от живота му. Упоритостта и оптимизмът му обаче прозират в последните редове на романа: Смърт няма. Животът е дух, а духът не умира. Само плътта умира и отминава, вечно напред с изпълнилия я химически фермент, вечно гъвкава, вечно кристализираща, само за да се стопи в един поток и наново да кристализира в нови, различни форми, които са преходни и пак се стопяват в този поток. Само духът остава и продължава да се изгражда чрез последователни и безкрайни нпревъплъщения, като се изкачва нагоре, към светлината. Какъв ли ще бъда, когато заживея отново? Интересно. Интересно...
Стари български издания на книгата
Нещо подобно
Скитникът между звездите не е просто фантастичен роман, както родната критика през 80-те години се опитва да го изкара. Не е и метафизично четиво, нито пък историческа или приключенска литература. Книгата спокойно може да бъде разглеждана като стогодишен спейс рок албум, само че на хартия. Ако не ни вярваш, пусни си за фон Dopes To Infinity на Monster Magnet или In Search of Space на Hawkwind, докато прелистваш страниците: Аз ходех между звездите. Бях дете. Бях облечен с тънки, меки одежди, които блещукаха в звездната светлина. Аз крачех по междузвездното пространство, възхитен от увереността, че съм на път към изумителни приключения, в края на които ще открия всички космически формули и ще си изясня основната тайна на вселената. В ръка носех дълга стъклена пръчица. Знаех, че на минаване трябва да докосвам всяка звезда с крайчеца на тази пръчица. И знаех с пълна сигурност, че пропусна ли дори една звезда, ще бъда запратен в някаква неизмерима бездна на немислимо и вечно наказание за непростима вина.
Връзва се, нали?
Текст Ивайло Александров
Коментари