Bloodsports на Suede

Преди двайсет години Suede нахлуха на издишащата британската инди сцена, която още не беше съвсем разцъфнала в т. нар. бритпоп. За разлика от повечето си съвременници те бяха повлияни по-скоро от Дейвид Боуи, отколкото от The Who или Kinks. Брет Андерсън и компания разритаха анораците с арогантен глем рок, неопределена сексуалност и нихилистичен романтизъм, предлагащ убежище за всеки по-чувствителен аутсайдър, за когото бе по-естествено да даде последните си пари за плочи и грим, вместо за футбол и бира. Затова имаха, и продължават да имат, рядко предана публика. Онези, които ги харесваха, ги боготворяха. Останалите не можеха да ги понасят.

За щастие на групата, обожателите бяха доста на брой и помогнаха на музикантите да окрасят стените си с два златни и два платинени албума. Петият - A New Morning (2002) бе приет доста по-хладно. Suede схванаха намека и се разпаднаха.

Седем години по-късно, сред редица други шумни „риюниъни" дойде и този на Suede.

Концертите бяха триумфални, носталгични, епични и емоционални. На някои от тях те изпробваха нови парчета, повечето от които така и не стигнаха до Bloodsports.

„Ако ще правим нов албум на Suede, песните трябва да са изключителни, иначе няма смисъл," каза тогава Брет и отново ни финтира, изчезвайки към поредния си солов проект. „Е т'ва е, ясно, събраха се да ни поразплачат и пробутат един сборен албум и повече няма да ги видим," отчаяха се мнозина.

Но ето - шестият Suede е на бял свят. Ако си падаш по класическия саунд на бандата, Bloodsports ще те накара отново да се размечтаеш, особено първите шест парчета, които са като колаж от най-емблематичните моменти от миналото на Suede.

Това обаче не е носталгична разходка из 90-те. Андерсън, Кодлинг, Осмън, Гилбърт и Оукс (който отново ни кара да си спомняме за Бърнард Бътлър, но не и да тъгуваме по него) излъчват свежест и енергия, този път ненапомпана с реки алкохол и купища наркотици. Вместо да изпада в дълбоки размисли - „подхождащи на възрастта му" - Брет отново е изящно фриволен в текстовете, а вокалните му мелодии и изпълнение често са изключителни.

Втората част на Bloodsports седи малко странно - поредица от балади, някои от които разкошни, други не чак толкова. Моят личен фаворит от албума е изумителното „It Starts and Ends With You", твоето може и да е „Snowblind", кой знае...

Ако навремето не сте харесвали Suede, сега едва ли ще ви спечелят. Музиката им винаги е била по-подходяща за филми като Златно кадифе, отколкото такива като 24 Hour Party People.

с една дума
ФРИВОЛЕН. Който не е съвсем приличен, леконравен.

Текст Насо Русков