False Idols на Tricky

Знаем се с Ейдриън Никълъс Матюс Таус още от 90-те, когато се мотаеше с Massive Attack. Че даже и пусна дълбокия си глас (дрезгава смесица между говорене и припяване) в няколко от парчетата на първия им албум Blue Lines. Нещата с тях обаче не потръгнаха, той мина соло и с Maxinquaye през 1995-а уведоми света, че трип-хопът е могъща сила, която не бива да се пренебрегва. А Tricky се превърна в име, за което започнаха да се ослушват в глобален мащаб. Последваха още осем албума, съпроводени от пикове и спадове, страстна обич и чиста омраза - нормалните неща за всеки музикант.

И ето го номер 10 - False Idols. Заглавие, лично изстрадано от Tricky и нещо като предупреждение към онези, които бързо си правят кумири, очакват от тях винаги да са на върха, а паднат ли по-ниско - край.

Самото сиди той сравнява с Maxinquaye. Ние пък - още на първо слушане - отсъдихме: Tricky отново е във вихъра си.

Във False Idols глас опъват Франческа Белмонте (Francesca Belmonte), Nneka, Fifi Rong и Питър Силбърман (Peter Silberman). Първата отваря албума с кавър на „Somebody's Sins", изпят преди няколко десетилетия от Пати Смит (Patti Smith), но звученето е точно такова, каквото Tricky си го обича - едновременно тревожно и смирено, с намек за обреченост и покорство. Смесица, в която меланхоличният глас на Франческа се вписва идеално. Чуваме я отново и в личния ни фаворит - „Nothing's Changed", където Tricky брутално е избухнал и с текст, и със звук. Минаваме и през „Does it", където силният контраст между твърдия басов бийт, гласа на Франческа и документални кадри те вкарват доста навътре в проблематиката на очевидно сбъркания ни обществен строй.

Съвсем различно е чувството в „Nothing Matters" (тук се разписва Nneka), в която кипи живот отвсякъде и даже те кара да си помислиш, че всичко в този свят ще бъде наред - „as long as you love me".

Каквото и да допълним, Ейдриън Таус знае къде му е силата, знае как да звучи едновременно свежо и мрачно и, разбира се, как да си смеси жанровете.

Текст Нели А. Калчева