Флейминг Липс и The Flaming Lips and Heady Fwends

Флейминг Липс са заедно от 29 години и по-голямата част от тях прекараха в произвеждане на бутафорно-извратен и често експериментален рокенрол шум. Дори единственият им хит до края на 90-те - "She Don't Use Jelly", не беше особено радиофоничен. През 1999-а обаче се появи фантастичният The Soft Bulletin, който смеси по хипнотичен начин цял космос от чудни мелодии, вълшебни оркестрации, внимателно подбрани бийтове и философски текстове. Оттогава насам американците са любима банда на алтернативните сноби и на повечето „куул" музиканти, които ти идват наум.

Култът към Флейминг Липс расте пропорционално на откачените идеи на самата банда. Те например са хората, които през 1997-а издадоха сиди, за чието „правилно" слушане са ти необходими четири отделни стерео системи. Наскоро пуснаха и миниалбум на флашка, обвита в череп от желирани мечета (точно така - трябва да го изядеш, за да се докопаш до флашката). Същите тези кретени ни коткат с новото си произведение, част от което ще излезе в ограничен тираж на плочи, като винилът ще бъде примесен с по малко кръвчица от гост музикантите в него.

The Flaming Lips аnd Heady Fwends (да - „fwends" вместо „friends", все едно го казва дебил), се появи в няколкостотин бройки още през април по случай Деня на музикалните магазини. И за ужас на всички онези, които тогава се изръсиха луди пари в eBay за него, сега The Flaming Lips аnd Heady Fwends излиза съвсем официално.

Сидито всъщност е тринайсет колаборации на групата с различни по калибър и музикална философия артисти - от мегакомерсиалната Кеша през принца на алтернативния мрак Ник Кейв до ъндърграунд нойз герои като Лайтнинг Болт. Тринайсет парчета, повечето от които звучат, сякаш са записвани под влиянието на всякакви халюциногени и доста асид. И вероятно са - може би най-достъпният трак е този с Йоко Оно, така че сам си прави изводите. (Ще те удари право в десятката, ако си падаш ли си по редуващи се космично-отнесени и абразивно-грубовати експерименти.) Едно от най-силните парчета пък е с Ерика Баду ("The First Time I Ever Saw Your Face"), чието видео вдигна скандал между нея и бандата, тъй като те включиха в клипа голи снимки на нея и сестра й, без дори да ги попитат. Друг е въпросът откъде са ги докопали обаче.

Във виниловата версия се бе наместила и една почти праволинейна балада за пиано и глас - "I Don't Want You To Die" с вокалите на Крис Мартин от Колдплей. Но въпреки че е доста силна, звукозаписната компания на британците се заяде и не позволи на Флейминг Липс да я включат в новото издание.

Та така - вади хаповете, гаси лампата и отлитай.

Текст Насо Русков