Lost Satellite на Gravity Co.

Gravity Co. не бързаха да издадат четвъртия си албум. Даже никак. Мотаха се цели пет години. Ако, естествено, под „мотаене" се разбира редовни концерти, изпробване на вокалисти, които не се казват Явор, и обичайното вманиачаване върху всеки малък детайл в студиото.

И ако тук някой смята, че трябва да пусна обичайното клише „заслужаваше ли си чакането?", то този някой не е познал. Защото животът си тече, хората го живеят и едва ли седят затворени в тъмна стая, немити и небръснати (и жените), „чакайки" дадена група да издаде нещо. Все пак Lost Satellite е добра новина за предимно скучната българска сцена, в която от години се случват едни и същи неща, и тези неща обикновено рапират неритмично или жулят балкански „ска-пънк" по сандали.

Lost satellite е доста далеч от подобни реалии. Той е космически кораб, на който може да се качиш, за да отпрашиш към други състояния на духа. Който е запознат с Gravity Co. знае какво да очаква като звучене: лъскави, прецизно подредени звукови пейзажи (албумът е мастериран в прочутото лондонско студио The Exchange) и технически брилянтни изпълнения.

По-интересна е структурата на парчетата, сред които има и един инструментал, и фактът, че в този албум, освен завърналият се в групата (ура!) Явор, като водещи вокалисти се появяват и двамата китаристи на Gravity Co. И пеят като не-китаристи (това е комплимент, между другото).

На феновете на по-старите неща на групата, бих препоръчал „Anything Goes", съдържащо онзи тип мелодичност, заради която най-вероятно първоначално са се влюбили в Gravity Co. То е и мой личен фаворит, заедно с „Nightlines" и „Dirty Secret Toy". Последното ще изненада доста хора. Атмосферата на места напомня IAMX, но да не изпадаме в досадни сравнения. Lost satellite може да бъде закупен на концертите на групата и свален от нета. Приятно пътуване.

с една дума
ЯВОР. За явора е характерно срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа. Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев