Morning Phase на Beck

Бек обича да редува албумите си - един електрически еретичен и шумен, един акустично ефирен. И после пак. Тази година обаче, ни е обещал по един и от двата. И първо се е спрял на акустичния. Той идва след шестгодишна пауза, по време на която сериозно талантливият сциентолог продуцира албуми на Шарлот Генсбур (Charlotte Gainsbourg), Търстън Мур (Thurston Moore) и Стивън Малкмъс (Stephen Malkmus), направи възхитителните проекти Record Club и Song Reader, написа музика за филм, работи заедно с Джак Уайт (Jack White), Филип Глас (Philip Glass) и Джейми Лидл (Jamie Lidell), обиколи света осем пъти с балон, изкачи Еверест, Макалу и Анапума, летя до Плутон и обратно, преплува Тихия Океан, счупи рекорда за най-голям робот, построен от цигарени кутии и патентова няколкостотин нови изобретения. Мдам, този тип не си пада по така-нареченото от Джак Керуак „нищоправене".

Morning Phase е нещо като продължение на появилия се през 2002-ра Sea Change, в който Бек, обвит тогава в меланхолия, разсъждаваше върху разпадането на деветгодишната си връзка със стилистката Лий Лаймън и киселееше иронично, но и космично. Сега в гласа и текстовете му не се чете разочарование, нито пък някакво душевно опустошение. Има меланхолия, но не и тъга. Има и мъдрост, но нека това не ти звучи все едно Бек е одъртял и станал скучен, досаден и предвидим. Напротив, той винаги е умеел да прави реверанси към музиката от миналото и същевременно да предизвиква с неочаквано завъртане в неизвестна посока.

Предполагам, че следващият му албум ще бъде новият Odelay на 21 век, но докато го чакаме, можем да се зареем в космоса наречен Morning Phase. Записван с повечето от музикантите, помагали за Sea Change и с оркестрации, правени от баща му, албумът е може би един от най-силните в досегашната кариера на Бек. След ефирното интро, откриващата композиция „Morning" постепенно те омагьосва с вокални хармонии в стил Pink Floyd и чара на Velvet Underground. Няма да изреждам впечатленията си парче по парче, защото смятам, че слушането на един албум, особено пък такъв, е много лично преживяване. Бих си позволил обаче да те потупам деликатно по рамото, когато дойде песента „Unforgiven" и да ти кажа: „Чуй това - може би най-великото вокално изпълнение на Бек до този момент!". Пилотният сингъл „Blue Moon" бих описал като „възнасящ", а „Turn Away" звучи като саундтрак на някой хипи фест от края на 60-те.

Нужно е да бъде отбелязано, че този път Бек не се обляга на внушително опитния и гениален Найджъл Годрич, а сам е продуцирал своя албум. Няма страшно, звукът е покъртителен. Обичаме Бек, когато е във фаза.

Текст Насо Русков