Орбитъл и Wonky

Нямаше ги осем години - Пол и Фил Хартнол пуснаха „синия" си албум Blue Album през 2004-та, след което се появиха за един бърз лайв на фестивала The Big Chill през 2009-а и тръгнаха на кратко турне. После извадиха сингъла „Don't Stop Me" и чак тогава влязоха в студио за въпросното осмо сиди, като през цялото време държаха народа в течение с редовни постове в YouTube.

Ей го и него, вече е тук. Wonky хем носи старите рейвърски настроения от началото на 90-те, хем има леки забежки към новия саунд на дъбстепа (опитай бууум-бууум-бууум басовете на „Beelzedub" например). Началото е споко и космическо - „One Big Moment" ти отлепя кецките от тротоара, а с „Never" направо крачиш по покривите на „Московска". В „New France" се носи гласчето на Зола Джисъс, или Ника Роза Данилова - американка по паспорт, рускиня по кръв и любимка на всички фенове на Диаманда Галас. Другият гост музикант е в лицето на британското емси Лейди Лешър, която се чува в „Wonky", но и да я пропуснеш, няма да е загуба, нищо че парчето е кръстник на албума. „Distractions" обаче не пропускай въобще - тръгва монотонно, но ти му дай шанс повече от две минути, защото е едно от най-силните в сидито.

Общо взето, Wonky не е майката-си-трака завръщане, но братята Хартнол определено са се постарали, както е направил и продуцентът Флъд (който обикновено се грижи за саунда на Ю Ту). И така, като ги гледаме, това е само засилка към нещо по-голямо.

с една дума
ОРБИТЪЛ. Дуото е взело името си от околовръстното шосе на Лондон - М25, или The Orbital motorway, както всички го знаят. Именно в изоставените складове около него се завъртат първите грандиозни рейв партита в края на 80-те.

Текст Мартин Дончев