Отговорът

Музиката спира и осъзнаваш, че зяпаш монитора с отворена уста, а последните 4-5 минути от живота ти се губят. В шок си - само това можеш да констатираш в този момент. Решаваш да хвърлиш още едно око на клипа, защото имаш усещането, че си пропуснал голяма част от детайлите, докато си се чудел кое по-напред да гледаш - деформираните хора, буболечките, излизащи от нечия уста, или самите Ninja и Yolandi, които сменят образите си като носни кърпички. Ама им се получава. Та чак играят в пълнометражния филм Chappie, влизайки в ролята не на кой да е, а на самите себе си.

Този 16 септември двамата красавци издават четвъртия си албум - Mount Ninji And Da Nice Time Kid, като процесът за избор на име преминал първо през Rats Rules и We Have Candy. Е, финалното заглавие е най-дългото и най-странното. Типично за двете откачалки. И текстовете, и клиповете им са да стоиш и да се чудиш "Тия ташак ли си правят?". Но истината е, че всъщност взимат работата си на сериозно и въобще не се шегуват. Просто имат чувство за хумор и обичат да играят с образи и да разбиват представите ти за музика и изкуство.

Перхидролени откровения
Представяме ти Anri du Toi или по-позната като ¥o-landi Vi$$er. Мини девойчето, което е всичко друго, но не и малко сладко момиченце. Скандална, брутална, кралица на тъмнината, която се крие в големи и пухкави животински костюми. Южноафриканската зеф херцогиня заслужава възхищение, защото да си признаем не се сещаме за друг такъв персонаж, който така естествено да се превъплъщава в нещо, наподобяващо невинно същество от мрака. Всичките Lady Gaga-та могат само пасти да ядат.

Родена е на 3 март през 1984 в малко градче на източния бряг в ЮАР. Осиновена е от свещеник и жена му, а за истинските си родители не знае нищо, освен че майка й е бяла. По-късно обаче портретен артист, който специализира идентифицирането на генетична история, й споделя, че притежава лицевата структура на цветнокож. Yolandi е родена по време на апартейда в Африка (политика, която ограничава правата на цветнокожите) и теорията й е, че баща й е бил един от аутсайдерите на обществото и майка й е била принудена да изостави детето си.

Anri е била диване от класа, което често се озовава в конфликти с размяна на юмруци, като тя била в главната роля. Определя стила си от детството като готически - обличала се в черно и била фен на Nirvana, Cypress Hill, Marilyn Manson и Aphex Twin. Всичко дарк и зловещо я привличало, а клипът на Aphex Twin към "Come to Daddy" (режисиран от Chris Cunningham) се превръща в доживотно вдъхновение. А песента "Ugly Boy" дори е рефикс на трака на Aphex Twin - "Ageispolis".

Yolandi и Ninja се срещат за първи път, когато тя е само на 13. И не са се влюбили от пръв поглед. Напротив. Yolandi не разбирала нищо от рап и се чудела и маела на облеклото на Ninja, а пък него го е било страх от тази малка готическа принцеса. Втората им засечка е по-адекватна и Ninja се обръща към дарк тийнейджърката с молба да запишат нейни вокали (тогава Ninja се подвизава в бандата The Constructus Corporation). Чувайки я как декламира "yeah, motherfucker", Ninja е запленен от гласа й и излъчването й докато произнася тези прочувствени слова. Тъй като във всяка история има капка баналност, двамата се въвличат в любовна афера, която завършва през 2006, а Yolandi се оказва леко позабременяла.

Крайното решение е да задържат бебето. Yolandi приема сериозно ролята си на майка и спира алкохола, цигарите и наркотиците. Отдава се напълно. Но младата бунтарка има усещането, че това е краят на живота й. Всичките й приятели купонясват, а тя си стои вкъщи и поема отговорност за последствията от необмислените си постъпки. С годините обаче осъзнава, че дъщеря им - Sixteen Jones, е основният фактор за тази тяхна така силно магнетична връзка с Ninja. А след време Yolandi осиновява второ дете - малкия Tokkie или беззъбото момченце, което си гледал във видеата към "Pitbull Terrier", "I Fink U Freeky" и зеф ремикса на "Dis Iz Why I'm Hot". Майчинският инстинкт я подтиква да спаси момчето от улицата, защото родителите му са много бедни, а за децата изоставени на произвола на съдбата щастливият край е рядко срещано явление.

Нинджите са яки
А ето я и другата шантава карикатура. Същата откачалка като Yolandi, само че в мъжки вариант. Истинското му име е Watkin Tudor Jones, но повечето го знаем като Ninja. Watkin се ражда на 26 септември през 1974 в южноафриканския град Йоханесбург. А на хип-хоп сцената се подвизава вече от бая време, като зад гърба си има няколко значими и интересни проекта.

Кариерата му на изпълнител започва по-сериозно с участието му в групата Max Normal. Името е заимствано от британски комикси, чийто главен персонаж е Judge Dredd. А лицето Max Normal - информатор, облечен в консервативни дрехи и пиещ само шампанско и никаква вода, се появява от време на време. Бандата се заформя през 2001 и се отличава с хип-хоп, джаз и електронно звучене, а по време на лайф изпълненията шашват публиката с импровизирани театрални пърформанси на сцената. Същата година излиза и дебютния им албум - Songs From the Mall.

През 2002 обаче Ninja напуска бандата и се локализира в Кейп Таун, където се захваща с нов проект - The Constructus Corporation. Работи заедно с диджея Dope of the Krushed & Sorted и продуцента Felix Laband върху музиката за мултимедиен проект - дело на самия Ninja. А по някое време се появява и самата Yolandi, която се включва в творческия процес. Резултатът е албумът The Ziggurat (зигуратът е древен шумерски храм с формата на стъпаловидна пирамида), който излиза през 2002. Завършеният проект се състои от няколко компонента - книга с твърди розови корици, която съдържа хип-хоп фентъзи история, написана на ръка от Ninja; диск, на който са записани различни негови превъплъщения; и втори диск - празен, а на гърба на книгата има инструкции как да се изтегли втори албум с музика и разкази.

След The Constructus Corporation Ninja възражда групата Max Normal, но с новото име Max Normal.tv, за да се разграничава от стария проект, тъй като бившите му колеги отказват да се върнат. Max Normal.tv е по-скоро мултимедийно явление, отколкото банда и се изявява и в други сфери на изкуството освен в музикалния бизнес - изскачат с плюшени играчки, късометражни продукции и други подобни нинджа прищевки. През 2008 се появява и албумът Good Morning South Africa, с което групата се разпада и на бял свят се появява по-познатата и нашумяла Die Antwoord.

Ние сме Зеф
Думата zef е жаргон от така наречения език африканс (или познат още като бурски език), която общо взето означава "обичаен" и "често срещан". Понятието се свързва и с думата siff, която означава "неприятен", "отблъскващ", "вулгарен" и "долнопробен" на африканс. Понятието се заражда през 60-70-е години на миналия век като уронващо звание за работната бяла класа, включително и за живеещите в каравани в отредените за това места. Zef е съкращение от Ford Zephyr - модел на Ford, който е бил много популярен през тези години и е бил масово закупуван от представителите на въпросната социална група.

Die Antwoord се определят като зеф група, като Die Antwoord означава "отговорът" на езика африканс. Двамата твърдят, че са всъщност основоположниците на това зеф движение, на тази осъвременена африканска субкултура. На тях не им пука какво мислят хората за стила им на обличане или за музиката, която правят. Те са бедни, но имат стил. Окичват се със злато, гаврят се с обществени стереотипи, псуват до припадък... Правят каквото си искат и не отговарят пред никого, освен пред себе си. И това е ясно демонстрирано чрез всеки един техен видеоклип.

А всичко започва от прическата на Yolandi, чийто дебют е в клипа към трака „Enter the Ninja". Идеята се заражда по време на снимките, докато двамата се чудели как да бъдат по-различни, по-себе си. И Ninja, ей така от нищото, предлага отпред да я подстрижат късо като момченце, а Yolandi веднага се навива. Двамата споделят, че това е било повратен момент за групата и цялостната й визия. След това се боядисва перхидролено русо като не пропуска да оцвети веждите и миглите си. А до ден днешен не позволява на никой да пипа косата й и сама поддържа патентованата си прическа.

Тялото на Ninja е пък неговата зеф крепост. Покрито е с татуси и надписи, които съвсем спокойно биха могли да бъдат нарисувани от 6-годишната му дъщеря. По-интересните от тях се оказва, че представляват символи на престъпни африкански банди. На дясната му гръд се усмихва Ричи Рич, чийто образ се свързва с престъпниците от групата 26 - "обичащите парите". На лявата си гръд има нарисувана ръка на дух, която държи нож - символът на убийците, които са обвързани с числото 27 и поддържат мира между 26 и 28. А на лявото рамо по към лакътя се е настанил Каспър - добродушният дух, с огромна ерекция. Този татус символизира хората от 28 - затворническа банда, която е известна с изнасилванията си и хомосексуалния секс в затвора. Но Ninja никога не е бил част от престъпна банда. За него това са просто рисунки, като за някои от тях дори не е подозирал, че са символи на опасни групи.

Roger Ballen и дарк фотография
Роден в Ню Йорк, но пребиваващ в Йоханесбург, ЮАР, Roger Ballen е фотограф. Дарк фотограф, чийто стил на работа веднага ще познаеш в някои от клиповете и фотосесиите на Die Antwoord. Самият артист вижда работата си като дълбоко психологическа, показваща „сянката" у човека. Фотографиите му са черно-бели и излъчват нещо страховито. Точно каквото търсят симпатягите Ninja и Yolandi. През 2013 Roger и Die Antwoord представят съвместния си проект - I Fink U Freeky, който представлява книга със снимки и разговори с фронтмените на групата, като присъства и есе на южноафриканския журналист и критик Ivor Powell. А клипът към самата песен "I Fink U Freeky" е режисиран от Roger и е 4-минутно дарк рейв преживяване из най-тъмните пространства на подсъзнанието на артиста. Видето към "Fok Julle Naaiers" (прев. от африканс F*** You All) също много напомня стилът на Roger, макар че режисьори са самият Ninja и Ross Garret.

Текст Мина Иванова