Push The Sky Away на Nick Cave and the Bad Seeds

След като значително по-шумните и абразивни Grinderman решиха да преустановят дейност в края на 2011-а (не окончателно де, този април се събират отново за фестивала Coachella), Ник Кейв си прибра Мартин Кейси, налудничавия Уорън Елис и невъзможно високия Джим Склавунос обратно в the Bad Seeds и ги отведе в южна Франция в имение от XIX век. Там, освен Конуей Савидж и Томас Уайдлер, ги чакаше, за пръв път от 80-те, и Бари Адамсън.

Сътвореното там нарекоха Push The Sky Away и издадоха миналия месец. Четирите години, изминали от появата на предшественика му, фантастичният Dig, Lazarus, Dig!!!, са променили тези изключителни музикални герои и резултатът е албум на Nick Cave and the Bad Seeds, различен от всичко, което са правили досега. Разбира се, издаването му бе придружено с обичайното вълнение от страна на преса и фенове, както и със загадъчния, величествен чар, с който групата винаги е промотирала творбите си.

Push The Sky Away е небомбастично епичен, прокрадва се под кожата ти бавно и плавно, но сигурно. Колкото повече го слушаш, толкова повече ти завърта главата, разстилайки се в нея като дима на най-приятното нещо, което някога си пушил.

През цялото време обаче под повърхността дебне и онази сурова и на моменти свирепа първичност, която обичаме още от времето на The Birthday Party, само дето сега е фино завоалирана. Идеалният пример е уж меланхоличното „We Know Who U R", което открива албума. То е като продължение на някои едва загатнати моменти от Grinderman 2, но без зверската китарна лудница.

Както винаги, основният звуков водовъртеж идва от Елис, който отново е вълшебно изобретателен с китарата, цигулката и до каквото друго се докопа. През целия албум могат да се чуят инструменти, запратени отвъд обичайните им тонални измерения.

Разбира се, център на вниманието е Ник Кейв - единствената постоянна величина в групата в 30-те години от съществуването й. Вокалното му изпълнение е драматично и същевременно категорично „куул"; текстовете му са великолепно поетични в един момент и маниакално брътвежни - в следващия; персоната му - смущаваща смес от бунт и достолепие. Предизвиквам ви да гледате последната минута от видеото към „Jubilee Street", където той върви по улицата, без да си кажете: „Fuck, yeah!" Аз го казах, още когато чух Wide Lovely Eyes. Приятно слушане!

с една дума
COACHELLA. Coachella Valley Music and Arts Festival е може би най-силният американски фестивал за алтернативна музика. В продължение на три дни на различните сцени могат да бъдат видяни и чути най-новите артисти, както и някои по-стари икони и събрали се отново легендарни групи. Освен музика фестивалът е платформа и за други видове изкуство, особено скулптура. Coachella се състои в калифорнийската пустиня и температурите варират от 40 до 3 градуса по Целзий.

Текст Насо Русков