Secondhand Rapture на MS MR

За първи път се срещнахме с MS MR през техния хипнотичен „Hurricane" преди повече от година. И песента така ни влезе под кожата, с мелодична непретенциозност и умислено чувствен текст, че пусна дълбоки корени и в плейърите ни. Тя стана и причината да се ослушваме за още от нюйоркското синтпоп алтърнатив дуо. То обаче дълго ни държа в напрежение. Зарибяваше ни на час по лъжичка, но албум извади едва наскоро.

Въпреки че Secondhand Rapture не шашка с някаква луда иновативност или магнетичност, дебютът на MS MR ни най-малко не разочарова тези, които са попадали на първите им сингли - като резониращо суровия „Bones" или раздвижения, но подкожно депресарски „Fantasy". Все пак още от тях става ясно, че групата си пада по тъмните и тревожни краски на битието, макар и понякога придружени от приповдигната ритмика. Така или иначе, още отварящият „Hurricane" посреща с: „Добре дошъл в дълбините на моето съзнание, толкова мрачни и мръсни, че не мога да ги скрия". Да, веднага се ориентираш през твоята врата ли си минал или не.

Не може да отречем, че в меланхоличната музикална ниша MS MR и първото им отроче си стоят съвсем на място според наложените в последно време поп стандарти - мрачното задължително да върви с красивото в добре гримиран зловещ съюз. Дали така им е дошло отвътре или са кривнали по мейнстрийма, не се ангажираме с присъда. Но им признаваме, на Лизи (Lizzy Plapinger) и на Макс (Max Hershenow), че не седят престорено и монотонно нито в музиката, нито в текстовете, и още по-малко във фантасмагоричните си видеа.

Дали ще изскочат с още някой грабващ вайб, е твърде рано да се предположи, но дори и това да е всичко, с което разполагат, достатъчно специално ни дойде, че да ги запомним.

Текст Нели А. Калчева