Shabaka and the Ancestors & Kayno Yesno Slonce

Последният концерт на Кайно Йесно Слонце преди да се отдадат на заслужена почивка бе, както можеше да се очаква, запомнящ се. Представянето на новия, пети албум Mare Verborum (със забележителен морски артуърк) бе съчетано с джаз-концерт на Shabaka and the Ancestors, които пък представиха дебюта си Wisdom of the Ancestors.

Младият лондонски саксофонист Shabaka Hutchings излиза първи заедно с южноафриканските си колеги The Ancestors за стабилна доза хаотичен джаз с етно елементи. Албумът е записан за един-единствен ден в Йоханесбург и е пример за стил, наречен от Shabaka афро-футуризъм. Заливат ни задъхващи със скорост и интензитет ритми редуващи се с по-интимни моменти и във всичко това вплетени политически и духовни послания, изпълнени от убедителния (дори в размъкнат сив анцуг) вокал Siyabonga Mthembu. Hutchings се извисява между дребничките Mthembu и алт-саксофониста Mthunzi Mvubu. Зад тях се раздават Gontse Makhene на перкусии и Tumi Mogorosi на барабани, и двамата като излезли от Удсток. Ariel Zomonsky на баса пък тотално e потънал в ритъма. Вино и вода, вода и вино, половината група шляпа на сцената по чорапи. Звукът на моменти се извисява като дива аларма, почти болезнен за тъпанчетата, после се укротява. Mthembu, който изглежда роден за агитатор, чете част от посланията от листче. Тук, покрай изборите, дори думата “република” идва в повече на някои (на мен), но това всъщност остава без значение. И финалното, повторено многократно, защото е важно. “Gods become irrelevant.” Е, иншаллах.

Минава единадесет, светлините почти изцяло загасват, на сцената са подредени Кайно Йесно Слонце в състав, освежен от присъствието на красивата Маги Петрович и барабаниста Владимир Василев. Хората на предните редици в публиката насядат в кръг на пода. Класическият звук на челото на Петрович се връзва удивително добре с (не)традиционните инструменти, характерни за формацията, както и с обсебващия глас на Веселин Митев.

Мрак, море и въздишки. Mare Verborum се състои от шест песни, всяка от които се казва “море”. Казват ни, че композициите са предимно заслуга на Петър Делчев. Пак той, заедно с Юлия Узунова (глокеншпил, синтезатори), е автор на артуърка на албума - изящни декоративни вълни от хартия. Думичките за море на различни езици се редуват на екрана, на фона на плискащи се вълни. Звукът от вълните също е постоянен фон за музиката. Другата новост в звука е силно дистортнатата електрическа китара в ръцете на Евгени Чакалов. Ехото и злокобният дисторшън прекрасно се връзват с разбиващите се на фона вълни, макар че самият звук идва малко силен.

Въпреки името на албума, което се превежда като “море от думи”, в песните текст няма, безглаголните вокали се леят директно от сърцето, също като звукът от гайдата и фуярата (крайно любопитен инструмент за който научих покрай него концерт).

ُЕдин от ценните моменти е когато на сцената се завръща Shabaka Hutchings с тенор саксофона си и доказва колко точно добър музикант е, като се включва безпогрешно към музиката на Кайно Йесно Слонце. Направо да не повярва човек, че саксът може да звучи по толкова отвъден начин.

Последни аплодисменти, въздишка и навън.
Вали.

Текст Ива Иванова-Freddie/ Фотография Вера Гоцева-Lomovera