She Doesn't & Jasmine Whale: Няма вакуум и слава богу | ВижMузиката с БМА и SofiaLive

ВижМузиката е рубрика на Българска музикална асоциация, която от 2017 г. насам разказва историите на българските музикални изпълнители и творци от всички жанрове. Проектът дава глас на музикални критици, журналисти и артисти с афинитет към писането, които представят многообразието, идеите и процесите в съвременната българска музика.

В партньорство със sofialive.bg рубриката среща публиката с утвърдени и нови имена от сцената – артисти, които създават собствен почерк и излизат отвъд локалния контекст, представяйки българската музика в Европа и по света. ВижМузиката е пространство за открития, контекст и смислен разговор за музика.

----------------------------------------------------------------------------

В не голямото, но пъстро море на българската музика към момента има всякакви примери за артисти от всички сцени. По отношение на рока може да се каже, че на 20-и март се случиха две неща – една нова група и една доказана група, двете в различен спектър на този жанр, направиха общ концерт. По време на този концерт стана ясно, че нещата се случват и няма вакуум. Опълченците ги има, има я музиката за слушане и музиката за танцуване.

В информационно претрупана среда и фаст фууд култура групи като She Doesn't изпъкват без усилие. Рокът може да те накара да мислиш или да забравиш, но и двете се случват в музиката на She Doesn't. Веднъж започнал този филм, на 20-и март звуковата картина придоби определена притегателна сила. Това е звукът на музика, която е почувствана хиляди пъти или само един-единствен път, преди да бъде записана. След края може би има още, но какво би могло да бъде? Това остава на въображението. She Doesn't все още нямат студиен запис, затова се препоръчва тяхната амалгама да се консумира на живо.

Иначе в доброто, старо място, към момента известно като The Pit, една група от редкия вид на Jasmine Whale може да се развихри. Този бесен рокендрол се препоръчва за размърдване на кокалите и дава засилка за няколко дни или поколения напред. Със сигурност групата залага на завидна експлозивност на живо, но има и нещо друго. Малко български групи изглеждат твърде големи за сцената си. Също така спирачният път на малко групи е толкова дълъг, на километри разстояние. Нуфри и компания със сигурност не са измислили тази музика, но успешно продължават да са носители на добрата част от нейното ДНК. ДНК-то на непослушното дете, което все порасва.

Един мъдър човек беше казал, че когато нещо въобще си заслужава да се прави, то си заслужава да се прави добре. Това е, което трябва да се случва в българската култура, особено на фона на последните скандали. Изглежда единственият начин артистите и публиката взаимно да си повярват, може би няма друго.

Текст и снимки: Стефан Стефанов