Wickeda & Ogi 23

„Пиша тези редове леко обиден, сърдит,
вече не толкова млад човек.
Знам, че съм просто винтче в машината,
а мечтаех да бъда поет. Мечтаех, мечтаех
в пустинята да ида, да стана аскет.
Мечтаех, мечтаех стихове да пиша и прочие."

Фактически, ние може да продължим да мечтаем за много работи и те, в съответствие, да продължат да не се случват. И тогава какво правим? Пускаме си „Няма да се дам" на Wickeda и си траем, щото работа има и тя нас чака да я свършим. Не върви да станем и да си тръгнем. Просто не върви.

То тази песен си е като терапия даже. Терапевтично действат и концертите на Wickeda. Ако си бил, знаеш, че Ерол (един от най-благите хора, стъпващи по тези земи) организира групови сесии с мантри, които дълго после държат влага, обикновено нещо от сорта „Ебал съм ви, няма да прайте квото ви казват!". Това после си го повтаряш по три пъти сутрин, обед и вечер, след което животът ти тръгва рязко по щастливите дестинации. Терапевтичните вечери на Wickeda биха могли да завършат и с припяване на „Hey Jude" или „Searching, seek and destroy", но няма да ти разваляме кефа. По-добре да идеш сам и да се полекуваш душевно под звездите, зачислени да светят над Маймунарника в конкретната петък вечер - 14 юни.

Освен Wickeda културно-масовото мероприятие на открито (моли се да не вали) включва и новото поколение в лицето на Ogi 23. Момчетата хич не се бавят да настигнат батковците и съвсем добре се справят и с музика, и с фенки, и с турнета, че и клипове вадят от време на време. Ей сега ти е паднало да се запознаеш с новия им аудио-визуален проект, който ще бъде представен на публиката от сцената на Маймунарника за първи път. После е ясно - малко Ogi 23, малко Wickeda и то си става от самосебе си.

Входът е 7 лв.

Текст Борис Иванов