Идиот 2012

Изсвирен като партитура на лудостта

Режисьор: Десислава Шпатова; сценография и костюми: Юлиян Табаков; със Снежина Петрова, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Владимир Пенев, Вяра Табакова, Веси Конакчийска и Зафир Раджаб

Един от малкото спектакли в Народния театър, създадени със страст и дълбоко проникване в творчеството на Достоевски. Личи си, че Десислава Шпатова е изстрадала този текст на гениалния писател и той е минал през нея така, както минава през телата на изключително съсредоточения й екип: Снежина Петрова, Владимир Пенев, Ованес Торосян, Деян Ангелов и останалите, за да стигне до мозъчната кутия на залата и да я взриви.

Идиот 2012 е изсвирен като партитура на лудостта, но така, че държи публиката за ревера и не я пуска до последния й дъх. Динамична режисура, перфектно подбран актьорски екип, вълнуваща музика, силно естетизирана сценография и брилянтни костюми на Юлиян Табаков - всички те правят представлението напълно завършено. Торосян като княз Мишкин е много различен от всичко, което е играл досега на сцената на Народния, особено в сравнение с новата премиера Хамлет (където е в ролята на бруталния Розенкранц). Неговият Мишкин е кристално чист, но болезнено откровен. Специално за този образ режисурата плътно е следвала оригиналния прототип, докато при Настатя Филиповна (Снежина Петрова) и избухливия й любовник Рогожин (Деян Ангелов) се е получило надграждане в друга посока - по опасния наклон на саморазрушителната, шизофренична руска страст. Любовта е грях, за който героите плащат с душите си. Страстта е изведена като антитеза на покаянието и прошката (в православния християнски контекст, зададен от Достоевски).

Срещите между крайностите пораждат вихрушки в бързия като фехтовка диалог между Настася и Мишкин, а разделите им повличат след себе си взривоопасни ситуации, утаяващи се в опит за милосърдие, както е в Престъпление и наказание при срещата между проститутката Соня Мармеладова и разкайващия се Разколников. При толкова страст и земетръсна греховност интермедиите с Владимир Пенев, пеещ с пълен глас цигански руски романси, са като глътка вода от планински поток след режещия самогон на безбожието, което поглъща нещастните герои като октопод.

Текст Патриция Николова / Фотография Иван Дончев