Каквато ти ме искаш

icon
Sofialive.bg
Източник: Sofialive

Черна комедия в стил ноар

Режисьор: Теди Москов; със Снежина Петрова, Стоян Алексиев, Цветан Алексиев, Никола Додов, Жорета Николова, Марин Янев, Илиана Коджабашева, Вяра Табакова, Сава Драгунчев, Любомир Петкашев, Елена Телбис

Някои личности остават в историята с велики дела, други - с предателство, трети - с тероризъм, а четвърти - с мистерия, която хвърля сянка върху тях години наред. Точно такъв е случаят с Джулио Канела, италиански философ и преподавател, изчезнал по време на Първата световна война. По-късно той е разпознат от съпругата си в болницата, където е бил настанен. След като двамата се прибират у дома, в полицията се получава анонимно писмо, което преобръща тази история с главата надолу. В писмото се твърди, че въпросният мъж не е проф. Канела, а Марио Брунети - известен анархист с огромно криминално досие. Тогава започва дълъг процес по установяване на неговата самоличност, по време на който Канели и съпругата му се сдобиват с три деца. За тяхно учудване, съдът постановява, че непознатият е криминалният тип Брунети. Шокирано, семейството емигрира в Бразилия. Това е краят на историята и начало на пиесата, написана през далечната 1929 от Луиджи Пирандело.

kakvato_ti_me_iskash_1_1024 

Вдъхновен от тази невероятна история, италианският писател пише своя версия на историята, озаглавена Come Tu Mi Vuoi (букв. Както ме поискаш) и поставена първо в Академия Филодраматичи, а после и в Пиколо Театро на Джорджо Стрелер. У нас се прави за първи път чак сега в Народния театър - в чудесния превод на Ернестина Шинова и под режисура на Теди Москов, но и с малко по-различно заглавие. Точно смененото ударение на смисъла е ключ към дешифрирането на този особен спектакъл, решен в черно-бяла стилистика и с прекрасна геометрична сценография на Чавдар Гюзелев, хвърляща мост към европейския изобразителен авангард около войните.

kakvato_ti_me_iskash_2_1024 

Каквато ти ме искаш е експеримент в стилистиката на филмите ноар, в който зрителите са поставени в позицията на съда - всички са качени на сцената и наблюдават действието зад „четвърта стена". Върху прозрачния параван между публиката и Снежина Петрова, Стоян Алексиев, Елена Телбис, Цветан Алексиев, Никола Додов и другите се прожектират окрупнени детайли от действието, които събират отчуждаващия ефект и приближаването до образа чрез познатите кино похвати. Автор на визуалното решение е Теди Москов, а видеозаснемането и монтажът са на Иван Москов. Друг плюс е, че целият спектакъл е силно кинематографичен и отделните сцени са монтирани на принципа на филмите ноар, като живият театър непрекъснато иронизира клишетата в познатата кино стилистика. Резултатът е интересен.


kakvato_ti_me_iskash_3_881 

Тук случаят Канела-Брунети е трансформиран в казуса Лучия-Салтер. Образът на страдащата от амнезия Лучия или Непознатата, която доброволно се отказва от миналото си, е обигран много градивно по линия на гротеската и абсурда от Снежина Петрова. В черно-белия комиксов свят след войната Лучия е като черен лебед в кошарата на шизофренични пернати и опашати полу-хора, полу-животни, подскачащи около нея. Проблемите за свободата и вината са стегнати в силен възел, невъзможен да се разплете. Не само истеричният Салтер (писателят, изигран еднопланово от Стоян Алексиев), но и бившият й съпруг Бруно Пиери (твърде експресивна и равна роля на Цветан Алексиев) теглят личността й надолу към мътното блато на клишетата, предписващи как трябва да се живее. Докато сменя маските и състоянията си с фриволен жест, Непознатата се лишава от идентичност. Но в крайна сметка това е начинът да запази достойнство.

Текст Патриция Николова / Фотография Атанас Кънчев

Италиански ресторант