Канкун

Добре дошли в страната на паралелните възможности

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; с Христо Мутафчиев, Ирини Жамбонас, Ивайло Христов, Филип Аврамов и Искра Донова

Жорди Галсеран е сред най-четените каталонски драматурзи в света и с право. Спомни си само две-три от представленията по негови текстове като Дакота, Верига от думи (поставяни в Сфумато през 2008-а) или Карнавал.com (гледай го в Младежкия) например - всяко едно си струва.

Иначе Канкун е един от най-красивите мексикански курорти с палми, слънце, бели плажове и всички останали туристически клишета. Мястото наистина съществува, но в едноименната постановка по Жорди Галсеран то е паралелна вселена - там, където дават отговор на въпросите от типа: „Какво би се случило, ако...?". Ами - ето това:

След двайсет години брак две двойки се озовават на поредната дълга почивка. Имат три алтернативи - да хванат тен, да обикалят за сувенирни или да се качат на автобуса за панорамни обиколки. Другият вариант е да се напият и да бъдат болезнено честни, да споделят най-скритите си желания и да си дадат сметка какво са постигнали в живота. Пък и в Канкун могат да са пределно откровени, защото никой не ги познава.

Мирише на семейна драма, но само на пръв прочит. При Галсеран нещата никога не са такива каквито изглеждат - уж ти разказва за омъжени двойки, но всъщност те хвърля в дълбокото на психологията, води те в Мексико, а те праща съвсем другаде. Откъдето понякога връщане няма.

Затова и Канкун на Бина Харалампиева е от онези спектакли, на които в началото много се смееш, а после дълго се връщаш към тях, но вече без усмивка.

Текст Оля Стоянова / Фотография Георги Вачев и Бистра Бошнакова