Мнимият болен

Безобразен костюмен спектакъл с неадекватни претенции за комедийност

Народният театър откри новия сезон за голямата си сцена с голям автогол - Мнимият болен от Молиер под режисурата на Владлен Александров. Парадоксът в случая е, че преди повече от един век на същата сцена режисьорът Исак Даниел е направил много по-качествен спектакъл по същата пиеса с легендарния Кръстьо Сарафов в главната роля. Дори и Лео Конфорти в постановката на Моис Бениеш през 1967 прави по-ярък образ, отколкото сега Георги Мамалев с неговата псевдо-комедийност на фона на цялото евтино шоу. Защо въобще се случи това?

Новата премиера на Народния театър демонстрира тотална липса на вкус, подменен с грандомански претенции на просташкия хумор, странна стилова еклектика, липса на добър ритъм и евтини псевдокомедийни ситуации, които биха били провал за всяка европейска столична сцена и особено, за национален театър. Проблемът е сериозен, не само защото това е един от най-лошите спектакли в Народния въобще, а защото де факто след избирането на новото ръководство тази есен това е и първият по-мащабен, но абсолютно неуспешен опит да се спечели отново доверието на публиката.

Майсторът на елегантната комедийна сатира Молиер (1622-1673) очевидно панически е избягал от сцената, където брилянтната му пиеса изглежда толкова променена в байганьовски стил, че само репликите напомнят за фабулата на тази известна френска комедия. Проблемите тук са няколко. Основният е, че режисурата е сменила целия контекст на Мнимият болен с балканска парвенющина, създавайки втори, жестови и движенчески, арогантен и просташки, но по-силен план, който не само че се конфронтира с интелигентната ирония срещу лицемерието, а и ликвидира цялата свежест на творбата. По този начин автентизмът е заменен с популизъм, а реалното послание срещу фалша се обезсмисля. Защото фалшът не може да бъде критикуван от фалш.

В ролята на хипохондрика Арган е досадният Георги Мамалев, чиито изтъркани и до болка познати актьорски средства от евтини тв шоута убиват в зародиш всеки опит за комедийност и допълнително съсипват заложените блестящи ситуации в пиесата. Въртящите се като пумпали около него мошеници от лекарското състовие (в ролите са Христо Чешмеджиев, Сава Драгунчев, Валентин Балабанов и др.), както и меркантилното му семейство (Ева Тепавичарова, София Бобчева, Михаил Петров) се движат по праволинейната едноплановост и образите им са по-плитки от канала на владайската река. Единствено образът на слугинята (Албена Колева) донякъде удържа юздите на какофонията насред цялата врява и безумство. Написаните с майсторство забавни молиерови диалози също са унищожени, тъй като режисурата смело е дописвала и реплики, и ситуации.

Нивото, което демонстрира Мнимият болен в Народния театър е не само неадекватно, но и обидно - както за оригинала на Молиер, така и за изпълнителите, които участват в това антикомедийно шоу. Най-вече е обидно за публиката, в случая третирана като малоумна масовка: сбор от не особено интелигентни индивиди, чиито смях на точно този спектакъл би индикирал смущаващо ниско цивилизационно развитие.

Текст Патриция Николова