Някои могат - други не

Или как ще полетиш, ако на рамото ти кацне Мисличка за летене

Режисьор: Симон Еди Шварц; сценография: Ханна Шварц; хореография: Борис Радев; с Поли Генова, Мариета Петрова, Станимир Гъмов, Румен Угрински и Камен Асенов

Имало едно време една малка и симпатична Мисличка - мечтата й била да научи животните да летят, независимо дали природата ги е дарила с крила. Опитвала се да хрумне на разни пернати и опашати, но всеки път напразно. След като се измъчила с жабите, кравата и другите безкрили същества, накрая Мисличката се сетила, че трябва да се насочи към птиците и да хрумне първо на тях. С някои успяла, с други - не. Тайната на този успех не е сложна: за да полетиш, първо трябва силно да го поискаш. И, разбира се, да имаш здрави крила.

Ако преди 27 години Някои могат, други - не в толбухинския театър (спектакълът, с който Теди Москов стана широко известен) беше провокативен политически протест срещу статуквото и уравниловката, сега този проект възкръсна в Столичния куклен театър по абсолютно нов и не по-малко въздействащ начин. Вдъхновена от приказката „Как е изобретено летенето” на Маргарит Минков, хвърчащата история за малки и големи успя да полети още на премиерата, благодарение на страхотния екип: Теди Москов (драматизация и идея), Симон Еди Шварц (сценично решение и текст на песните), Борис Радев (режисьор и хореограф) и актьорите Станимир Гъмов, Румен Угрински, Мариета Петрова и Камен Асенов, които пеят и играят сърцато.

В ролята на Мисличката за летене е певицата Поли Генова. Дебютът й в театъра също е летящ, защото тя се справя еднакво добре както с образа на вълнуващата абстракция, която играе, така и с партньорствата си с професионалните кукленици. Разбира се, най-силна е в музикалната част, като балансът с ритъма на приказното действие тук е отлично намерен, съвсем не без помощта на джаз композитора Христо Йоцов.

Магия извира и от фантастичните сценография и кукли на Ханна Шварц. Неизчерпаемото й въображение е създало цяла галерия от безумно смешни същества, направени от подръчни средства: кофи, чадъри, легени, парцали, дори една ококорена тоалетна чиния, която широко отваря огромна всезнаеща уста в опит да философства. Като прибавим остроумния диалог, сатиричните знаци, свежия хумор и социалните алегории – всичко това прави от Някои могат, други - не великолепна приказка за свободата, подходяща за всеки, който може да се научи как да лети. При това, без непременно да има перка на гърба и да живее на покрива.

Текст Патриция Николова