Онова нещо

Режисьори: Йонко Цонев и Светослав Пеев; сценография: Николай Николов; музика: Юри Ступел; с Петко Каменов, Мира Върбанова, Ивайло Калоянчев, Люба Пашова, Светослав Пеев, Васил Драганов, Веселин Цанев, Пламен Сираков.

Когато „онова нещо" някой ден започне да издава странни звуци в главата ти и в черепната ти кутия отекват нечии тежки стъпки, значи със сигурност нещо не е наред.

Според „най-поставяния български драматург в чужбина за всички времена" (както сам нарича себе си, скромно) Христо Бойчев, пиесата Онова нещо не е никаква абсурдна комедия, ами направо си е селска история. Да, действието на пиесата му се развива някъде в някое от затънтените български села, но това се разбира най-вече по мудното действие, тромаво и бавно като влакова композиция на БДЖ, тръгнала за никъде. Режисьорите Йонко Цонев и Светослав Пеев са извадили душите на инак талантливия актьорски състав, който тук почти застава на главата си, само и само да изглеждат, да общуват и да играят като „селяни".

Слава богу, поне в Сатирата не се разхождат потури, не се клатят менци, не се надува гайда и не звучи жизнерадостна ръченица. Всичко останало е ерзац, при това с претенции за абсурдистка балканска „селска история". Художникът също се е постарал. Явно някога някой му е дал не особено приятелския съвет: колкото повече бит, толкова повече „селска история". Защото е струпал толкова много натуралистичен материал с всички старомодни и бутафорни белези за селски бит с имитация на автентичност, че на зрителя в най-досадните моменти му се привижда прелестна фата моргана: как стадо овце минават по сцената в редица, блеейки от досада.

Нещастните Петко Каменов (Динко), Мира Върбанова (Верка), Васил Драганов (Шейно), Веселин Цанев (Пощальон) и т.н. тичат през глава подир сенките на облаците. По-точно не тичат, а просто седят в скучния мизансцен и тромаво дискутират какво ще да е „онова нещо", което тропа нощем в Динковата къща, и как ще го уловят. Че сюжет няма и че това не е абсурдистка драма от ранга на Бекет или Йонеско, е повече от ясно.

Но Онова нещо в никакъв случай не е и „селска история". Защото, явно, и такива не се пишат лесно. Колкото до актьорите, които се препъват по сцената и се отдават неохотно на тази селска комедия на ситуацията с претенции за европейски абсурд, те безспорно са най-потърпевши. Единствено свежият момент с лудницата, която прибира един по един героите в пиесата, спасява донякъде мътната селска драма.
Но и това не е ново.

Текст Патриция Николова / Фотография Любен Байчински