Времето е спряло

Режисьор: Ивайло Христов; с Кристина Янева, Пенко Господинов, Пламен Сираков и Даниела Стамова

Може ли да се живее спокойно, когато на другия край на планетата умират хора? Какъв е правилният избор за военния фоторепортер, ежедневно разпънат между мир и война? Лицемерие ли е отказът да се помогне по време на снимачен процес? И ако пред военния фотограф умира простреляно дете, престъпление ли е той първо да го снима, за да покаже истината на света, вместо да се обади на спасителните екипи да помогнат? Тези и някои други въпроси избухват като шрапнели в новата премиера на Театър 199.

Времето е спряло от Доналд Маргулис не е само брилянтен камерен спектакъл. Постановката на Ивайло Христов е една от най-добрите нови интерпретации на болезнените процеси, които се случват между Европа, панически бягащите бежанци, реалната заплаха за тероризъм и местата, където се водят кървавите войни. За отговорността да бъдеш там, където никой друг не желае да остане и дори да се жертваш в името на истината. Буквално.

Сара и Джеймс (силно партньорство на Кристина Янева и Пенко Господинов) са военен фоторепортер и журналист на свободна практика - заедно са от години рамо до рамо в работата и в живота, в мир и война. Ирония на съдбата е, че Сара е по-храбрата, но тя е и пристрастена към войната. Въпреки че едва оцелява, когато я удря шрапнел, отказва да живее спокойно, ако не е на бойното поле между жертвите, лазейки изцапана кръв, за да заснеме (както съветва легендарният Робърт Капа) страданието отблизо. Докато партньорът й не спира да гледа в посоката на мира, чувствата и нормалните човешки отношения, без да отрича кошмарната реалност на войната. Парадоксално е, че дори любовта между двамата не може да бъде лепилото, което да ги съедини - войната и мирът застават между тях като два постоянно враждуващи лагери.

Интересен експеримент - дали мирът ще успее да усмири, макар и за кратко, бесовете на войната в мозъка на Сара. Експериментът се отключва с появата на друга абсурдна, но истински влюбена двойка: старият фоторедактор Ричард (Пламен Сираков) и младата, глупава до трогателност Манди (Даниела Стамова). Но дори и техните отношения изглеждат нормални в сравнение с яростната битка между Сара и Джеймс, които размахват принципите си на живот и смърт. Детето, което се появява в ръцете на Манди, успява да докосне женската сензитивност на Сара. Но само за кратко.

Войната, оказва се, е по-силна от мира.

Респектиращо е, че в края на сезона Театър 199 залага на проект, който отваря нов дебат за кошмарите на войната по време на мир и за крехкостта на мира, докато трае войната.

Текст Патриция Николова