Аз съм българче, обичам...

Аз съм българче, обичам...

За (извън)градската порода от Злати Стоянова

На 24 години, Злати е сменила няколко медии. Идва при нас с позитивизъм и усмивка. Вярва в положителните промени, добротата и етикета. Описва себе си като обичаща жена.

Аз съм българче обичам по улиците прашни да си тичам,
Да си харча, да си пея, нищо родно нито тача, ни милея.

Нека ти разкажа малко за себе си - все пак съм центъра на вселената. Та затова съм и центъра на столицата.

От всичко най-много обичам да се разхождам с пълни торби по улиците... Не! По-точно по Витошка.

Другото любимо ми е да ходя по  заведения - да щракам с пръсти и да хвърлям я салфетки, я пари... да се знае, че ИМАМ!

Казват че имам “златна ноздра“ и това ми харесва - по-близките ми приятели ми казват накратко “Ноздрата“.

Относно приятелите... нямам много извън Facebook - то в тая държава място за приятелство има ли?!

Обичам и връзките. Кратките. За по вечер-две. Повече време от мен, никой не е заслужил.

Иска ми се да ти кажа колко исках да уча в университет и да стана много богат след това. Мама и татко така казваха. Ама не стана. Нищо. То в тая държава какво образование може да се получи?

Аз и без това знам. Имам мнение за политическата обстановка - Няма да се оправим! Знам и за футбола - И там е лошо! Наясно съм с безработицата и съм на “Ти“ със златотърсачките.

С безработицата сме приятели от много време. Имах работа преди, ама човек аз съм природен талант  (ПРИ-РО-ДЕН!), а  те ми дават 1000лв. на месец. Ееее, какво е това сега? Не става така. И напуснах - от днес за утре... да им е гадно.

Има и някои неща, които, разбира се, не ми харесват.

Не ми харесва, че има кошчета за болклук навсякъде. Пробвал съм да ги уцеля с обелка от банан, с дъвка, с боклука от вкъщи, със запалена цигара, с обувка, с горелка, с умъртвения плъх от вкъщи, с камък и с още много други предмети... Човек, никога не съм успявал, ама никога и за това ме дразнят. В тая държава няма ли кой да го оправи това?

Не обичам и да ми пука. И за какво да ми пука бе? Като гледам няма ледници около България, така че не съм застрашен от разни глобални затопляния и прочиие.

Не се дразня от успелите хора, то в тая държава такива няма. Може би само аз съм успял, сега като се замисля. Иначе не обичам и много много да мисля, че започвам да се напрЕгам.

НапрЕгат ме и тия дето много мислят. Мислят позитивно, гледат напред, много са културни... тинтири-минтири. “Къде живеете бе, че мислите позитивно?“ - е моят въпрос към тях.

Не ми харесва и да чакам на опашка,  затова винаги се предреждам.

Не ми харесват и добрите обноски. Затова няма и да ти кажа “довиждане, дано ти е харесало“. Ще ти кажа само “аре“ и ако имаш въпроси, аз съм на Витошка и Патриарха и чакам да се събере още малко народ, че да мина с пълните торби. Към колата на ъгъла, разбира се.

Коментари

Какво друго от Градът

Бъдеще за Държавната Железница или DMS БДЖ

Ивайло Александров пита защо нямаме адекватен железопътен транспорт

Заедно с теб

Заедно в час набира нови участници по програмата си до 20 ноември

До Златна Прага и назад

Писа ни Венета Михайлова

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Виж логото на Пловдив 2019

Европейската столица на културата е с ново лице

Ръка за ръка с тенденцията "втора ръка“

Или масовата експанзия на thrift културата, която най-после завладя и България

Xmas Bazaar

Подаръци и глезотийки в Грешния бар

Чамкория стъпва на сцена

Втора постановка по книга на Милен Русков

Grace on Air

Любо Киров и Мария Силевстър заедно на сцена

Брой гър... дните до Коледа

Забавен онлайн календар за момчета

Вход свободен за концертите на Музикалната академия

Класическата музика няма цена в Концертната зала на НМА

От общината