Аз колекционирам стрелки. Може да ви се вижда странно моето хоби, но според мен то с нищо не отстъпва на другите, а в много отношения даже ги превъзхожда. Защото хобитата по принцип не водят доникъде - нито ти помагат да направиш кариера, нито да създадеш семейство, нито да се изхранваш... Напротив - само натоварват бюджета и ти ядат от времето. При мен обаче не е така. Както, предполагам, ви е ясно, всяка стрелка указва посока, която води някъде. Даже в повечето случаи е посочено къде. Сигурно има скептици, които няма да се съгласят, дори ще кажат, че често пъти стрелките подвеждат и се озоваваш на съвсем различно място от това, което си очаквал. Дори и така да е, това също е предимство - по този начин се разчупва рутината на ежедневието. Аз най-много ценя точно тези екземпляри от колекцията си. А и въобще, какво значи да не стигнеш до там, където си искал? Най-вероятно - че не си вървял достатъчно дълго! Продължавай и рано или късно ще стигнеш. А през това време ще минеш през какви ли не интересни и неочаквани места, така че и без това ще забравиш накъде отиваш.
Наистина, никак не е лесно да откриеш някои стрелки. Уж трябва да са тук, пред теб, в покорно очакване да бъдат вкарани в колекцията, обаче ги няма. Но пък колко прекрасно е, когато се случи да попаднеш на стрелка там, където изобщо не си предполагал, че би могла да съществува! Един приятел например има... но хайде да не навлизам в колекционерски подробности. По-важно е да разберете дълбокия смисъл на моето хоби. Казано най-общо, случва се, че местата изчезват, но стрелките остават. Нека това не ви учудва - към едно място често сочат много стрелки и в доста случаи го надживяват. Но и те не са вечни. Така че, като колекционирам стрелки, аз косвено запазвам местата и посоките към тях, дори възможностите за места и посоки. А това в съвременния свят на все по-голяма тежест на виртуалната реалност, вярвам, ще се съгласите, е истински принос!
Не знам дали ви убедих, но ми пресъхна гърлото и отивам да пия една бира. Идвате ли?
Фотография Васил Танев
Коментари