Плаж N5

Плаж N5

От Антон Терзиев

В гимназията набляга на графиката, в Академията – на керамиката, но има афинитет и към писането. След стихосбирката Никакъв портрет за художника и сборниците с разкази Ърбан йога за начинаещи и Местни герои отскоро на пазара е и Всичко е включено в цената

Пътуваме за морето. Медитирам с ненаситни като оборотомера зеници, с усмивка, дирижирана от километража. Скоростта лепи потта ми за двойно обработен телешки бокс с точкови зони за надуване на седалката. Човешки натриев сулфат в порите на баварската кожа. Слушам диалога на асфалта с осемнайсетцоловите летни гуми. Офисът постепенно напуска съзнанието ми.

Пристигаме. Добрички пенсионер и софиянка от АРА гледат акредитациите. В затъмнената зала на бившето казино търсим място. На сцената регионалният директор на Saatchi & Saatchi забавлява публиката и тя наистина се смее, но не за друго, а защото смята, че на Палант не му се получава. В паузите минаваме през безплатните коктейли, бира, плата, сладки, кафе. Сред  гладни за признание и сьомга рекламисти смуча стрък магданоз от предните си зъби. След третата наливна видеопанелите зациклят и решаваме да се ометем.

Рецепционистката на четиризвездния  "Добруджа" е от картина на Владимир Димитров-Майстора. С тъмнокафяви, тежки коси и очи, разположени  върху сочно като папая лице. Гърдите й -  две узрели круши - излъчват неми позиви за пълномаслен, рустикален секс. На баджа й пише "Вера".

- Добър ден - поздравявам Вера, когато идва нашият ред.

Мадоната свива многозначително устни:

- Ъ?

В асансьора мирише на готвено. Прозорците на апартамента ни са като от кенеф на БДЖ - морето идва до нас с цвят на охра. Тежките пердета, червеният мокет, масивните пепелници, грандоманските огледала и депресарската мебелировка навярно помнят страхливите пишки на не един и двама партийни секретари в командировка.

Единайсет. На плаж номер 5 раздават жълти пешкири от sinoptik.bg. Около бара оглеждаме новодошлите. Тук са настоящите и бъдещите ни шефове. Чакаме безплатният алкохол да скъса фирмените обръчи, в които кръжим. Обслужват ме босоноги шоколадови промоутърки. На едната ушите й стърчат като на елф.

- Поискай й трудовия, ‘се едно си данъчен - вика в ухото ми един колега.

Надвесвам се и правя знак на момичето. Шепна. Първо е стъписана, после развеселена.

Отнасям втория си Jim Beam там, където соленото мастило ближе кафявия пясък. Посредствени както винаги, Акага забиват първия кавър за вечерта. Някъде там, в мъждукащите светлинки пътуват двойки, картографиращи любовта си с екзотични дестинациии.

- Ама как ти личи, че си за първа година, батко... - ледът в чашата ми подскача. На съседния шезлонг лежи космат, мургав тип, по червени шорти, с жълт пешкир на sinoptik.bg върху раменете. - Сакото от сватбата ли е?
- Т'ва е подарък от жена ми. От ЛОНДОН - изявлението ми кара мургавия да се захили, а аз да обърна вътрешната страна на блейзера, и да покажа етикета на Chester.

Насмукана и зачервена, тълпата пръска слюнки, фасове и феромони. Акага отдавна са слезли при безплатния алкохол. Зад бара пирамидата от празни бутилки расте. Елфът приготвя боровинкови шотове. Пробвам един, когато инстинктът ми ме завърта надясно. Коса, парцали и повръщано на кълбо -  мениджърката на една банка. Лявата й гърда виси извън презрамката на роклята й.

- Хей -  зърното ти!

Мениджърката застива, после в миг се строполява и потъва в нишата, през която барманите минават. Озъртам се, само елфът е видял случилото се.

- Вземи - подава тя неотворен Jim Beam.

- Като скъсаш с него, звънни, а? - целувам цветето зад ухото й и си тръгвам с увита в жълт пешкир от синоптик беге бутилка. Пръснати по мини-алко-оргийките колегите ми махат вяло.

Таксито ме оставя пред хотела. Във фоайето виждам Лу. Чака асансьора. Още на плажа си махнахме от дистанция. Имахме връзка навремето.

- Ехо!
- Ооо..
- Хареса ли ти партито?
- А-а-а, нали знаеш....

Асансьорът пристига, отварям вратата.

- На кой си?
- Единайсти.

Натискам бутона и се облягам уморено върху огледалото.

- Трябва да се видим на спокойствие - казва Лу.

- Да, има толкова за разказване.

- Ами да, ама не се обаждаш?
- Ох, не е нарочно, знаеш как е, лудница.

Асансьорът спира, Лу слага ръка на вратата без да я натиска. Гледаме се.

След секунда вечност прегръщам леко Лу през раменете и излизам.

Пътуваме за София. Движим се безшумно, като Винету. Така мина и участието ни на индианския фестивал в Албена - безумно. Първият ни ден се клонира в три бели нощи, в които едни хора, непонасящи други хора, сверяваха вицовете си и ентусиазирано разменяха новите си визитки. В името на безплатния Jim Beam и платените клюки.

Асфалтът розовее от слънчевите шамари. В беемвето обаче можеш да изстудиш шардоне. Има сензор, който при определено ниво на замърсен въздух затваря радиатора - да не влиза в купето. Ако можеше и ние... Чета Playboy на глас - нещата, които зрелият мъж не бива да прави. Едното е да фантазира. Не било зряло да искаш плочки на корема след трийстата година. По краката ми има пясък от плаж номер 5. За него списанието мълчи.

Докато офисът постепенно се връща в главата ми, една рецепционистка се пули на надписа "Вера, Cheers!", мандахерцащ се от гърлото на увита с жълт пешкир от sinoptik.bg бутилка Jim Beam, полегнала в подножието на стогодишен фикус във фоайето на четиризвездния "Добруджа".

Фотография Галя Йотова

Коментари

Какво друго от Градът

Фейсбук назаем

Никое дете не трябва да расте само, нали? Да, но едно на всеки 10 деца по света расте само, а ти можеш да намалиш тази бройка като дадеш своя Facebook, Twitter или Tumblr акаунт назаем за един пост.

Заедно с теб

Заедно в час набира нови участници по програмата си до 20 ноември

До Златна Прага и назад

Писа ни Венета Михайлова

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Горан Тричковски

Лесно е, когато знаеш какво искаш

Зимни приказки

Изложба рисунки на Петя Константинова

Виж новия клип на Бьорк

Албумът Utopia излиза другата седмица

Are you OK, bro?

Социално ангажирани брадатя

Аои Хасегава

Светлината е ключовият елемент в интериорния дизайн

Бразилско късометражно кино в София

“Неконформистката алтернатива” представя "Наблюдение на промяната"

Калигула

Чудовищна диктатура като стратегия по оцеляване на егото

От общината