Ама моля ви се, спомнете си как се чука

Ама моля ви се, спомнете си как се чука

Мъжкото его, обезкосмените крака и публичните тоалетни

Когато мъжете започнаха да си бръснат краката и с окосмяването падна и малкото тестостерон, така усърдно унищожаван от еволюцията, женската еманципация, световния мир, климатичните промени и екологичните катастрофи (да не забравяме и озоновата дупка, която според мен погълна всичко онова, което наричахме мъж), стана ясно, че в Червената книга вече фигурира и един от бившите ми фаворити, наречен мъжкарство.

Принципно не съм много в ред. Не знам дали е защото съм си падала много на главата като малка, но има само една абсолюта в живота ми, и тя е, че винаги си мисля, че причината за всичко, което не се получава, е в мен. Като прибавим и някой друг комплекс, досега все тихичко си ближех раните и обвинявах Луната в Риби или някоя друга невинна планета, застанала не там, където ѝ е мястото. Цялото това словоблудство е предизвикано от един мой неуспешен опит за… секс, чукане, просто виртуални свирки или както там днес се нарича.

Понеже за известно време се подвизавах в други географски (а и ментални) ширини, низини, а понякога и висоти, единствената ми връзка със света беше интернет, а общуването ставаше благодарение на добрите хора, които имаха нерви да си пишат с мен посредством Facebook, Skype и други форми, измислени в дългите самотни нощи на програмистите.

Броят в онлайн прозорчето в чата ми постепенно намаляваше с нарастването на цифрите в часовника, а аз се зачатих с един младеж. От дума на дума, та направо на думата. И тежките студени нощи се стоплиха от едни виртуални (но изпълнени с много истински желания и фантазии) целувки по всички забранени от етикета места, гънки, вдлъбнатини и други труднодостъпни черни дупки. Почитател съм на физиката от малка, не се вкарвайте в екстреми. 

Само два дни ни трябваха и човекът мъж има неблагоразумието да напише, че идва. Идвал той нашият. Пояснено с ден и час. През девета планина в десета, а аз, присвила колене, си стенех: Господи, ето го рицаря с големияяяяя... меч.

Изтривайки белите петна от монитора след цялото това време, се хванах в ръце. Какво друго ми оставаше? Така близо шест месеца, разтърсвани от жалките конвулсии на жена без мъж, през 2-3 седмици или месец, чат-пат, той на бира, аз на две, агонизирахме, изливайки сексуалните си фантазии, с ясната идея, че това е толкова… безопасно. Всичките обществени места – паркове, тоалетни, булеварди бяха опорочени от щенията ни. Накратко, разбрах едно много важно нещо за себе си: фантазията ми изобщо не беше бедна.

Месеците се изнизаха и географските ни ширини съвпаднаха. Чат-пат, оказа се, се засичахме на живо. То мълнии, то скърцане на релси върху зелена трева, то чудеса. И така трябва, де – големи хора сме – к'вото е било по Skype няма нищо общо с действителността. Ама продължава да сърби. Казвам си: Дошло е време за действие. Задавам ден и час и отивам на козметик, където ме лишават от цялото ми окосмяване, а аз дори гък не казвам, вгледана в илюзорния секс, който се разиграва във всичките му нюанси между здраво стиснатите ми клепачи.

Прибирам се, отварям лаптопа, пускам заветното съобщение. Няма обещание. Има само две седмици мълчание. Добре, че имам работа, хоби, пиене, приятелки, музика. Абе, пуснах някоя сълза. Признавам си. Важното обаче беше, че преживяването на несбъднатото чукане на века беше, когато в откачения ми от умора и желание мозък една вечер в просъница си мислех за всяко нещо, което един мъж не казва под формата на обещание, го казва, защото даже и на себе си не може да обещава. Не обещава три неща и те са, че:

1. ще му стане

2. му е голям

3. ще уцели правилната дупка

По-добре да спра. Нали? Не. Мисля си каква късметлийка съм всъщност. Уверявам ви, не само, че не съм грозна – напротив, дори не съм дебела, имам убийствено чувство за хумор (което, признавам, може да е проблем), бездънни сини очи и естествено чуплива коса… А, мога да правя шпагат, останало от миналото ми на гимнастичка. Абе, дет’ се вика, за веднъж ставам. Нямам какво и себе си да лъжа. 

Имаше едни пуберски фрази от рода на: „По-добре прелъстена и изоставена, отколкото започната и недовършена”. Ето защо Мистър Грей завладява сърцата не само на отегчените домакини, но и на младите момичета - защото те трябва да се опитат да се задоволят с момчетата с бръснатите крака, които не знаят как да те хванат за задника, просто да ти вдигнат полата, да ти разтворят краката, а на там го знаете. Извинете, но преди няколко години така го правеха не само по порно филмите, а и в градинките, чуждите квартири, докато мама и татко ги нямаше, а и по разни други неромантични места.

И така, явно дори самото чукане заради едното чукане е останало някъде назад във времето, когато трябваше да хванеш, да пипнеш, да свалиш някоя друга дреха, за да се разберете с човека какво сте имали предвид, а сега може да се щракнеш, да пратиш снимката, да си биеш една… плесница, да пляснеш отново и може би да си хепи, че не си с разбито сърце, вагина, недоспала и всички неприятни последици на неморалния секс…

Ама, Боже, колко сладка е тази болка.

Питате какво е секс? Отворете Червената книга… мъжете отдавна не присъстват там. Присъстват им бръснатите крака и оформените вежди. Аз затова рядко вече я отварям тая книга. Винаги ме вдъхновява да пия още една и да си лягам. Защото скуката прелива повече от бирата ми, а истински яките мъже се срещат по-рядко от западноафриканския черен носорог. Ама носорозите поне имат с какво да те набодат. В тях ни е спасението.

Автор: Mila Sum

Коментари

Какво друго от Градът

Живот (е) с коте

Защо да доведем бездомен четириног несретник вкъщи

Заедно с теб

Заедно в час набира нови участници по програмата си до 20 ноември

До Златна Прага и назад

Писа ни Венета Михайлова

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Горан Тричковски

Лесно е, когато знаеш какво искаш

Виж новия клип на Бьорк

Албумът Utopia излиза другата седмица

Исус Христос-Суперзвeзда в София

Оригиналният мюзикъл на Андрю Лойд Уебър за пръв път у нас догодина

Бразилско късометражно кино в София

“Неконформистката алтернатива” представя "Наблюдение на промяната"

Калигула

Чудовищна диктатура като стратегия по оцеляване на егото

Sofia Beats

Новият лейбъл стартира с парти на 22 ноември

Lacuna Coil

Италианската готик метъл група с два концерта в София

От общината