Графикът на един столичанин

Графикът на един столичанин

Сутринта не започва с кафе, а мръсната жега е факт

8:00 8 часа сутринта е. Отваряш очи дори без помощта на будилник и си благодарен, че биологичният ти часовник е решил да те спаси. Прекъсването на съня е за предпочитане пред това смъртта да те навести, защото тялото ти гори и се топи по чаршафите.

08:05 Взимаш си телефона, който само на втората минута вече небрежно се лъзга по приятно запотената ти длан.

08:10 Посещаваш тоалетната, за да хвърлиш първата за деня бомба там, тъй като знаеш, че времената така или иначе са размирни.

08:30 Сутрешният душ е взет, кафето е преполовено, а крайчето на последната ти хапка от сандвича с кашкавал стърчи от устата ти.

08:45 В почти завършен вид си; докато обуваш обувките си, се протягаш и взимаш първия парфюм, който успяваш да напипаш. Пръскаш се с него веднъж-дваж, колкото да имаш що годе приличен аромат, и излизаш на пътешествие към спирката на трамвая.

09:00 Вече си на спирката – кожата ти се разлага от цели 5 минути, а ти се намираш в море от баби, които са решили многократно да увеличат шансовете си за инфаркт, излизайки в ден, който Емо Чолаков е определил като най-горещия за лятото.

09:07 Вече си в трамвая, а очакванията, които си имал за атмосферата в него, са потъпкани. Очаквал си да е хладно, когато се качиш в новия трамвай 7, който се води такъв заради модерната му климатична система. Е да, ама не. Сега можеш да се насладиш на 15 минутно пътуване с нежелана близост, топли ласки и аромат на екзотика. 

09:25 Слизаш на заветната спирка, пооправяш си малко изменената от пътуването фасада и се запътваш към работното си място. Докато вървиш натам, внезапно ставаш набожен и се молиш да оцелееш в следващите 200 метра.

09:30 Влизаш в офиса и мигновено те лъхва вълната хлад от най-близкия до вратата климатик. И въпреки че осъзнаваш, че те очаква осемчасов работен ден, си благодарен, че поне няма да умреш от жега.

9:30 – 13:30 Кипи усилен труд, а ти нямаш търпение да настъпи обедната почивка.

13:30 Време е за хапване. За съжаление, обаче, това е свързано с мигриране извън офиса, което пък означава, че ще си принуден да се криеш от парещите лъчи на слънцето. Не че си длъжен, де, но ще е по-добре да го направиш, освен ако не искаш да изгориш жив.

14:00 Успял си да хапнеш, колкото да излъжеш глада, а изгарянията по тялото ти са само първа степен. Следващият път – повече!

14:05 Връщаш се към работния процес, а мислите за горещото време навън вече са охладени и заменени от тези за края на работния ден.

17:00 Краят на работния ден е, а докато ти уморено се надигаш от стола, духът ти вече яростно е напуснал сградата на офиса.

17:02 След 2 минути, когато вече се намираш на тротоара пред офиса, се обединяваш духом и телом и внезапно енергията навлиза в теб, подобно на ураган. Разместените плочки, върху които си стъпил все още са горещи, но сякаш вече започват да изстиват.

17:15 След дълги преговори по телефона относно местоположението на срещата ти с най-добрия ти приятел, най-сетне успяваш да изготвиш план за придвижване до там.

17:25 Хващаш си метрото, където за щастие е по-прохладно, от колкото в което и да е друго превозно средство над земята на столицата. След 15 минути вече почти си стигнал и дори си на време.

17:40 – 20:30 Прекарваш около 3 часа в приятна приятелска компания в кокетно заведение центъра, а във въздуха вече се усеща прохлада. Ах, какъв кеф – лек ветрец, вкусно хапване и свежа лимонада, а на цялата тази идилия те акомпанират и звуците от пляскащите се криле на 2 влюбени гълъба.

20:40 След като вече сте оправили сметката след трикратно напомняне на сервитьорката, се отправяш към спирката на трамвая.

21:00 Когато стигаш до нея на таблото пише, че до пристигането му има още 2 минути и внезапно макар и в края на деня, започваш да се чувстваш късметлия.

21:02-21:22 По време на пътуването ти ставаш свидетел на пиянски сцени, шумни младежи и недоволни, закъснели за сериала си старци, но всичко това няма значение – поне вече не е морна жега, както по-рано през деня.

21:40 След като благополучно си преминал маршрута, водещ до апартамента ти и не си успял да да се пребиеш никъде по пътя, осветен само от премигващите през 20 секунди улични лампи, най-сетне си влизаш вкъщи.

21:41 Първата ти работа е да си свалиш обувките, обуеш пантофите и да се пльоснеш на дивана.

22:45 Телефонът ти отново е в ръката ти, но този път не се хлъзга. Стои си там, мирно и кротко, а ти се взираш в екрана му, докато не усетиш как умората бавно започва да натежава на клепачите ти.

23:00 В 23:00 часа вече си осъзнал, че е по-добре да си легнеш, защото така или иначе утре пак трябва да минеш през същия нелек ден, а за това ти трябват сили.

23:59 В полунощ вече си настроен да заспиш, въпреки че това не ти се удава напълно, и се оставяш на уличните кучета да те приспят.


*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, а butthut столичаните, които не са съгласни, могат да си гледат кефа.

Лиляна Гелев

Коментари

Какво друго от Градът

Роди ме, мамо, българин, па аз сам ще се нервирам

Кратък преглед на чуждото и нашето

Живот (е) с коте

Защо да доведем бездомен четириног несретник вкъщи

До Златна Прага и назад

Писа ни Венета Михайлова

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Иван Пасков - актьорът, говорещ с кучета

Разликата между кучето и човека е, че едното трябва да възпитаваш, а от другото се очаква вече да е възпитано

Soundprophet с нов клип

Бандата е готова с нов ЕР

Meszecsinka и Миленита

И фолк, и пънк, и уърлд фънк с руси самодиви от близо и далеч

БягствоКъмСофия.gif

За перспективите в един град, направен от музика и ГИФ, или защо си струва да избягаме КЪМ София

ARTE - най-новото музикално явление в София

Росица, Филип, Стефания, Марина и Кристина са заредени с ентусиазъм и страст, докато подготвят дебютния си концерт в столицата

Евита идва в НДК

Култовият бродуейски мюзикъл е в София на 21 февруари

Пощенски картички към баща ми

Фотографска изложба на Вера Гоцева-Lomovera

От общината