Графикът на един столичанин

Графикът на един столичанин

Сутринта не започва с кафе, а мръсната жега е факт

8:00 8 часа сутринта е. Отваряш очи дори без помощта на будилник и си благодарен, че биологичният ти часовник е решил да те спаси. Прекъсването на съня е за предпочитане пред това смъртта да те навести, защото тялото ти гори и се топи по чаршафите.

08:05 Взимаш си телефона, който само на втората минута вече небрежно се лъзга по приятно запотената ти длан.

08:10 Посещаваш тоалетната, за да хвърлиш първата за деня бомба там, тъй като знаеш, че времената така или иначе са размирни.

08:30 Сутрешният душ е взет, кафето е преполовено, а крайчето на последната ти хапка от сандвича с кашкавал стърчи от устата ти.

08:45 В почти завършен вид си; докато обуваш обувките си, се протягаш и взимаш първия парфюм, който успяваш да напипаш. Пръскаш се с него веднъж-дваж, колкото да имаш що годе приличен аромат, и излизаш на пътешествие към спирката на трамвая.

09:00 Вече си на спирката – кожата ти се разлага от цели 5 минути, а ти се намираш в море от баби, които са решили многократно да увеличат шансовете си за инфаркт, излизайки в ден, който Емо Чолаков е определил като най-горещия за лятото.

09:07 Вече си в трамвая, а очакванията, които си имал за атмосферата в него, са потъпкани. Очаквал си да е хладно, когато се качиш в новия трамвай 7, който се води такъв заради модерната му климатична система. Е да, ама не. Сега можеш да се насладиш на 15 минутно пътуване с нежелана близост, топли ласки и аромат на екзотика. 

09:25 Слизаш на заветната спирка, пооправяш си малко изменената от пътуването фасада и се запътваш към работното си място. Докато вървиш натам, внезапно ставаш набожен и се молиш да оцелееш в следващите 200 метра.

09:30 Влизаш в офиса и мигновено те лъхва вълната хлад от най-близкия до вратата климатик. И въпреки че осъзнаваш, че те очаква осемчасов работен ден, си благодарен, че поне няма да умреш от жега.

9:30 – 13:30 Кипи усилен труд, а ти нямаш търпение да настъпи обедната почивка.

13:30 Време е за хапване. За съжаление, обаче, това е свързано с мигриране извън офиса, което пък означава, че ще си принуден да се криеш от парещите лъчи на слънцето. Не че си длъжен, де, но ще е по-добре да го направиш, освен ако не искаш да изгориш жив.

14:00 Успял си да хапнеш, колкото да излъжеш глада, а изгарянията по тялото ти са само първа степен. Следващият път – повече!

14:05 Връщаш се към работния процес, а мислите за горещото време навън вече са охладени и заменени от тези за края на работния ден.

17:00 Краят на работния ден е, а докато ти уморено се надигаш от стола, духът ти вече яростно е напуснал сградата на офиса.

17:02 След 2 минути, когато вече се намираш на тротоара пред офиса, се обединяваш духом и телом и внезапно енергията навлиза в теб, подобно на ураган. Разместените плочки, върху които си стъпил все още са горещи, но сякаш вече започват да изстиват.

17:15 След дълги преговори по телефона относно местоположението на срещата ти с най-добрия ти приятел, най-сетне успяваш да изготвиш план за придвижване до там.

17:25 Хващаш си метрото, където за щастие е по-прохладно, от колкото в което и да е друго превозно средство над земята на столицата. След 15 минути вече почти си стигнал и дори си на време.

17:40 – 20:30 Прекарваш около 3 часа в приятна приятелска компания в кокетно заведение центъра, а във въздуха вече се усеща прохлада. Ах, какъв кеф – лек ветрец, вкусно хапване и свежа лимонада, а на цялата тази идилия те акомпанират и звуците от пляскащите се криле на 2 влюбени гълъба.

20:40 След като вече сте оправили сметката след трикратно напомняне на сервитьорката, се отправяш към спирката на трамвая.

21:00 Когато стигаш до нея на таблото пише, че до пристигането му има още 2 минути и внезапно макар и в края на деня, започваш да се чувстваш късметлия.

21:02-21:22 По време на пътуването ти ставаш свидетел на пиянски сцени, шумни младежи и недоволни, закъснели за сериала си старци, но всичко това няма значение – поне вече не е морна жега, както по-рано през деня.

21:40 След като благополучно си преминал маршрута, водещ до апартамента ти и не си успял да да се пребиеш никъде по пътя, осветен само от премигващите през 20 секунди улични лампи, най-сетне си влизаш вкъщи.

21:41 Първата ти работа е да си свалиш обувките, обуеш пантофите и да се пльоснеш на дивана.

22:45 Телефонът ти отново е в ръката ти, но този път не се хлъзга. Стои си там, мирно и кротко, а ти се взираш в екрана му, докато не усетиш как умората бавно започва да натежава на клепачите ти.

23:00 В 23:00 часа вече си осъзнал, че е по-добре да си легнеш, защото така или иначе утре пак трябва да минеш през същия нелек ден, а за това ти трябват сили.

23:59 В полунощ вече си настроен да заспиш, въпреки че това не ти се удава напълно, и се оставяш на уличните кучета да те приспят.


*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, а butthut столичаните, които не са съгласни, могат да си гледат кефа.

Лиляна Гелев

Коментари

Какво друго от Градът

Добрата стара софийска измислица

Гротеската на София и всичките й позитиви

Ас сам Бок

Кирливите ризи на боговете

Поздрави от зелен Ню Йорк

Писа ни Радина Цачева

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Не съм проститутка, мамо, аз съм богат мъж

Една история за една мокра улица, една кола и нулева провокация

Черноморието ни не е само Слънчака и наздраве

Долнокласният алкохол и още по-долната чалга

9-те най-мечтани дестинации

Няма лошо да се откъснеш от ежедневието и проблемите

Ани

Ани все още пуши на балкона, а аз гледам в нищото

Играта на тронове е дименционно неуравновесена

Скритото всеобщо умение за телепортация в сериала

5 неща, които изнервят всеки софиянец

Мразим ги, но обичаме себе си и затова ги игнорираме

Новият Луковмарш на Тръмп

"Со кротце, со благо" написа Тръмп и затвори вечнозелената си книга на бисерите в Туитър.

От общината