Добре дошли в свят, в който хората не умеят да изразяват чувствата и мнението си правилно и немалко пъти ние, по-чувствителните, които приемаме думите буквално, страдаме от това. Става въпрос за чуждото мнение. Да, именно онези реплики от сорта на “Тези дрехи са ужасни. Нямаш стил.” , “Прическата ти не ми харесва.” или “Ти не си добър в това, което правиш”. Много добре знаем, че нито дрехите, нито прическата ни е проблемът на този човек. Проблемът сме ние. Нашето съществуване и най-вече качествата, с които го превъзхождаме. Иска му се да е на наше място, в нашите дрехи и обувки. Нищо чудно, по ирония на съдбата и обувките да не му харесат или да не му станат и да се оплаче и от тях. Не стават, много ми стискат...
Промяната трябва да започне от самите нас. Хората никога няма да престанат да се оплакват или да те карат да се чувстваш сякаш си ненужен и това, което правиш не е значимо за никого. Знам, че често пъти си задаваш въпроса: “Защо им обръщам внимание? Защо аз самия ги карам да се чувстват значими в жалкия си измислен живот?”. Ами да, това е решението. Не им обръщаш внимание. На думи е лесно, но в реална ситуация, когато се сблъскаш отново с тях, сякаш идеята за тяхното игнориране се е изпарила. Иска ти се да докажеш по някакъв начин очевидното - че не са прави. Но всеки твой аргумент се превръща в техен контрааргумент. Питаш се къде е проблемът. Нали аз съм прав? Другият важен компонент, който пропускаш, е твоята лична самоувереност. Ако си убеден, че си добър в това, което правиш и имаш необходимото самочувствие с покритие, всичките ти проблеми мигновено се решават. Няма нужда да доказваш на никого, че си себе си. Та нима тяхното мнение е по-важно от това на работодателя ти, който е оценил труда ти и те е повишил? Определено не. Хората, за които си струва да се притесняваме и терзаем са нашите близки, роднини, приятели. Те са хората, които ще ти кажат “Оправи си прическата, стърчи ти кичур” и след това ще те окуражат да влезеш в офиса, където ще се проведе твоето интервю за работа, с думите: “Ти знаеш, че си най-добрият. Покажи какво можеш и грабвай работата”. И мигновено нивото ти на самочувствие и самоувереност се покачва. Показваш уменията си и грабваш работата.
Онези, които нарочно са те спъвали и са ти казвали, че не можеш да успееш, са онези, които трябва да те мотивират да продължаваш да се изкачваш към върха. Замисли се къде ще си ти след 5 години и къде те. Определено няма да са на твоето място. След 5-10 години злобната ти съученичка, интересуваща се единствено от това как да си уголеми устните и гърдите, слушаща новата песен на Галин (тоест, старата, но с нов клип, то всичко е едно и също), ще бъде една барманка или сервитьорка във верига ресторанти, в които вечеряш. Срещата би била чудесна. И занимателна.
Малко са хората, които искрено изразяват възхищението си и желанието си да бъдат като теб. Тези хора са истински. Такова трябва да бъде нашето обкръщение. Ние всичките сме актьори в един театър, но животът разпределя ролите. На мен този път е отредил главна роля, но доста се борих за нея. По време на каскадите нараних душата си, но тя зарасна. На някои статисти, пък, им се счупи черепа и се оказа, че нямат мозък.
A тук можеш да прочетеш един текст за любовта към хаотичната София
Коментари