Навън отново е зимна приказка - сняг се сипе на парцали, преспите се трупат, а във въздуха се усеща една невероятна свежест. За съжаление обаче това описание се отнася по-скоро за обстановката пред дървената веранда на някоя хижа в планината, отколкото на тази в зимна София. В столицата нещата са доста по-различни и пухкавият сняг предизвиква не чак толкова позитивни емоции, превръщащи набързо града в грАДът. В него обаче софиянците не се пържат, ами замръзват и се вкочаняват и то не само физически, но и психически. А сега, нека видим причините за това.
Зимата закъсня като влак на БДЖ
Астрономическата зима настъпи на 22 декември и въпреки, че всички се надявахме за Коледа, все пак да прехвръкнат поне 2-3 снежинки ( да не изнагляваме с повече), дори една не се смили над нас. Вече сме февруари и преглътнали болката от факта, че и Нова година бе суха и сива, с два месеца закъснение, зимата все пак най-сетне е факт. Също като влаковете на БДЖ при нея няма нищо сигурно и не е ясно колко ще продължи и докъде ще стигне, но поне трябва да сме благодарни, че бе така добра все пак да дойде.
Клиничните пътеки са по-актуални от пешеходните
От вкъщи всичко навън изглежда що годе приемливо. Казваш си: "Е, какво толкова - слагам ботушите, шала, ръкавиците, зимното яке и съм аз." Ох, приятелю колко си наивен - нещата не се случват по този начин и нищо няма да те предпази от ледниковата епоха, която те чака от другата страна на входната ти врата. Още като прекрачиш прага ѝ и вече си се освиткал.
Да ходиш по снега първите няколко часа, докато през него не са минали още 500 човека може и да бъде определено като приятно. Но, смени ли снежната покривка цвета си от бял на кафяв, претопи ли се няколко пъти и стане ли прозрачна като стъкло - нещата рязко се променят. Когато това се случи вече няма смисъл човек да гледа в краката си - така или иначе където и да стъпиш е все едно, защото пешеходните пътеки са се превърнали в клинични. Дори няма смисъл да коментираме стълбищата из града, чиито стъпала прогресивно изчезват с всеки следващ снежен ден и постепенно се превръщат в рампи за бърз достъп до най-близката болница.
Снегорините не са в настроение за чистене
Да ринеш пред блока или в двора е един ритуал, без който никоя зима не може да бъде определена като такава. За да кажеш, че е валяло сняг, трябва да се спомене и че е паднало яко стъргане с греблото и заради него сега си поне с две разтегнати сухожилия. И докато хората са принудени да ринат сняг и лед от пътечките и прозорците на колите си и дори не получават пари за това, на снегорините пък им се плаща, но те чисто и просто не са в настроение да си вършат работата. Когато снежната покривка е 10 сантиметра те никога не пропускат да минат, въпреки че снегът и без това се топи сам и е напълно безсмислено. Но когато улиците са непроходими от преспи, снегорините се превръщат по-скоро в своеобразни митични създания или пък видове, които си заслужава да бъдат вписани в Червената книга на изчезващите екземпляри. В резултат на тяхното внезапно изчезване, улиците се стесняват още повече, но пък от друга страна от натрупания встрани сняг, се изграждат по-стабилни мантинели от лед, които да обезопасяват движението по естествен път. Все пак всяко зло, май наистина е за добро.
Солта по улиците е враг номер 1 на обувките
Казват, че не е добре да прекаляваме със солта, когато овкусяваме някое ястие, но нещата стоят по точно обратния начин що се отнася да поръсването на улиците през зимата. Тогава за няколко месеца мотото на София се променя от "Расте, но не старее" на "Да се лее сол". И настина солта действително се лее в името на това хората да не си чупят главите по улиците, което въпреки това се случва. Но наред с невероятните ползи от солта, която действително и неоспоримо спасява не само човешки, но и животински животи, тя може да бъде и много лоша. Защо ли? Защото обича да си похапва от обувките ни без дори да пита за позволение, а ние пък докато се усетим какво се случва вече сме се сдобили с бели неравни ивици по чепиците. Е, скъпа сол, време е да бъдеш светната, че това хич не е мило от твоя страна и освен, че прецакваш зрението на хората им разваляш и визията - засрами се и приеми факта, че отдавна не си парична единица, а си просто подправка.
На колите по улиците им се карат кънки
През зимата много хора обичат да практикуват зимни спортове - поне ако не друго, да поспортува човек, че и без това не е хубаво да се седи на едно място на този клинч. Времената обаче се менят и не само на хората им се карат ски, кънки и сноуборд, ами и на колите. Падне ли сняг те показват характер и започват да се спускат, плъзгат, да отказват да спират, когато човек се опита да ги наставлява и въобще се държат доста нагло. Понякога дори толкова много се заиграват в снега, че се разсърдват и циклят на едно място, тръшкайки се като малки деца, че не искат да си ходят. За всички грешки на автомобилите и инфантилността им накрая видиш ли е виновен човек, че не ги управлява добре, а те чакат за поредния ремонт след като някоя и друга част от тях се е откъртила. Ей, коли - спрете да обвинявате собствениците за това, че не могат да карат и да направят една маневра като хората, защото в крайна сметка не могат винаги те да са ви виновни.
Е, всички мразим закъсненията, болниците, кишата, петната по обувките и безредиците по пътищата и тъй като за всичко изброено е виновна самата зима... Зимо, не те харесваме! Единствено в планината човек може да се разбере с теб - тогава явно си добра, защото си сред природата. Но някак си те разбираме - градът, наистина си е един АД, а съсипвайки нервите ни в градската среда, ти просто се опитваш да ни накараш да избягаме от нея и да отидем при борчетата и горичките. И това изглежда е най-разумния вариант. Всъщност май не си толкова лоша, та дори си и добра, просто...
Зимата не е сезон за града ;)
Автор: Лиляна Гелев
Снимка: Етюд-и-те на София
Коментари