PRофесор Здравко Райков и мълчанието на агнетата

icon
Sofialive.bg

Социолог, единственият професор по PR, преподавател във Факулетата по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и автор на много книги. Така проф. Здравко Райков е представен в множеството публикации в мрежата, които излизат, ако по някаква причина решите да потърсите името му в Google.

А причина има. След като Калоян Константинов общо взето "взриви" ФЖМК с текста си "СУ е дупка, в която изгубих четири години от живота си", публикуван първо в OFFNews, професор Райков властно се нае да му отговори. И обясни на горкия Калоян колко е глупав, неначетен и как нищо не разбира от образование. На всичкото отгоре Райков допусна немалко правописни грешки, а накрая сам изтри публикация от блога си (креативно наречен kreativen.bg) Защо впрочем я изтри? Когнитивен дисонанс? Или пък това беше пример към студентите как се прави PR по време на криза?

Добре, че от OFFNews я запазиха - може да я прочетете тук.

А аз започвам отговора, който мисля, че всеки един студент на професора му дължи.

Да, почувствах се обиден. Не само защото познавам човека, който разпали страстите лично и знам, че не е "злобен, глупав лъжец", както професорът на няколко пъти го нарече. Почувствах се обиден затова, че многото въпроси, които текстът на Калоян зададе, възможностите за промяна, които биха могли да се открият след една бъдеща дискусия, бяха пренебрегнати с лични нападки, които показват колко ниско може да падне човек, за да запази и без това спорното си реноме.

Защото, професоре, да си говорим честно. Няма човек, който да не помни първи курс, първата лекция при вас, когато ПЪРВОТО нещо, което ни казахте беше, че в тези професии с теория не става и висенето по лекции е безполезно. За какво тогава сте Вие там? Вие сте полезен с това да ни съобщите, че лекциите са безполезни? Някъде още там загубвате уважението и доверието ни, професоре. Някъде там се счупва стъкленицата с надежди, която ние, вашите студенти, сме пълнили с години.

Обиден съм и от генерализирането. Няма да се съглася и с твърдението ви, че с всяка година намаляват любознателните млади хора. Какво предложихте вие на нашата любознателност? Вашите "прекрасни" книги "Пари за здраве" и "Сън за здраве". Дали широката публика например знае, че книгите на проф. Райков завършват с 10 страници вицове? Повтарям пак: ВИ-ЦО-ВЕ. Това е страхотно академично постижение! Влизаш в интернет, копваш 50 вица и си завършваш книгата с тях. Трябва да изисква страхотно умствено напрежение.

Обиден съм затова, че от млади, нахъсани да учат хора, се превърнахме в основни виновници, според Вас, за ситуацията, в която се намира ФЖМК. Защо разделяме преподаватели и студенти? Не трябва ли да се борим за едно и също - образование, гарантиращо личното и кариерното ни развитие?

Самомотивацията е хубаво и задължително нещо във всяко едно начинание. Но не сте ли вие личностите, които трябва да помогнете на искрата, запалена във всеки един от нас, да продължи да гори? Вместо това получаваме "Колкото по-глупав, толкова по-самоуверен". Получаваме обвинения, че сме избрали да продължим по по-трудния за нас път. Защото, повярвайте, всеки студент мечтае да прекарва по 8 часа в университета, водейки си записки и трупайки знания за неща, с които му предстои да се сблъска след 4-годишно обучение, а не едва след раздялата с него да започне да учи от нулата, стажувайки в опит да се изкачи по корпоративната стълбичка.

А нима Калоян не е прав за всичките си обвинения? Нима в първи курс не бях скъсан по вашата дисциплина защото бях част от Ранобудните студенти, а ние "ви пречихме да излезете от центъра с протестите си". Нима година по-късно, след като бяхте забравили физиономиите на повечето от нас, не взех поправката за може би рекордните 15 секунди и то след въпроса "Колега, добър 4 стига ли ви?". "Ако трябваше да пиша слаби оценки", казвате - слабите оценки откога са забранени? Липсата им не води ли до спад в мотивацията на студентите?

Нима наистина в странния предмет КОК (компютърно-опосредствена комуникация, фалическата прилика е по-скоро случайност) не се говори за mIRC, ICQ и безброй отдавна потънали в архива на историята програми?

Нима повечето учебници не са изпълнени с анахронизми, защото на никой преподавател не му се полага труда да напише нещо ново?

Нима няма преподаватели, които идват на първата и последната лекция, а останалото време снизходително предоставят за убиване по кафенетата около факултета?

Всичко това се знае и се знае от всички. А когато най-сетне някой го обяви публично, професор Райков не прояви никакъв рефлекс за самокритика, не допусна и за момент, че може да има някой друг виновен, освен студентите. Това, което той предпочита, е мълчанието на агнетата, които тихо да преживят в кланицата на бездарието. Преподавателят е недосегаем експерт, неразбран гений, разположен някъде между пиара и вицовете - а студентите не могат да схванат това и да го оценят.  

Пийнете едно вино за здраве, отдайте се и на малко сън за здраве, пък ние ще се оправим сами. Както винаги.
 
Автор: Ивайло Анев
Източник: Actualno
А тук можеш да видиш 10 вдъхновявващи цитата от Чарли Чаплин

Революция в съхранението на хранителни продукти