Ако Фейсбук изчезне за 7 дни

За по-голямата част от човечеството Фейсбук се е превърнал в животоспасяващо лекарство срещу скуката, истината и самотата, както и в перфектната маскировка за пред света. Бягството в него е бързо, лесно и изглежда почти без последствия. Но какво щеше да се случи, ако любимата социална мрежа изчезне за 7 дни?

Нека да видим…

Ден първи:

Безумна паника. Тотална истерия и недоумение. Фейсбук се е изпарил, сякаш никога не е съществувал, а с него са си отишли и фалшивите профили, фалшивата лична информация, фалшивите тагвания от разни места, фалшивото съвършенство… Един паралелен, красив свят е изчезнал и сега всички изпитват ужас от реалността, защото почти не си спомнят как се живее в нея.

Ден втори:

Паниката расте, този път придружена с депресия. Ако не харесваш (или харесваш) някого, се налага да намериш друг начин да му намекнеш за това. Къде сега да напишеш някой статус с недомлъвки, който накрая и сам не можеш да разбереш? Къде ще се правиш на интересен, различен и ерудиран?

Ден трети:

Драмата продължава. Хиляди хора са изнервени, ядосани, тъжни и отчаяни. Искат да го споделят с поне 1000 човека онлайн, да напишат поне един депресарски текст под черно-бяла снимка и да качат видео, в което ясно се вижда насълзеното им лице, чакайки нужното внимание и утеха. Други пък беснеят, че не могат да си качат дневната серия от снимки, с които да покажат „естествената си красота“. Най-много страдат партийните тролове и политиците. Сега, без ежедневната онлайн промивка на масата, да не вземе някой да се осъзнае?!

Ден четвърти:

Положението е все така тежко. На всички им се налага да критикуват, злословят или мрънкат от свое име и затова се опитват да са пестеливи откъм емоции и епитети. Няма зад какво да се скрият и това ги прави крайно неспокойни. Иска им се да хейтват както преди шефа си, работата, държавата, познатите си и изобщо всеки, който им се изпречи на пътя, но без удобното Фейсбук убежище, това се оказва сложна задача. Трябва да спазват някакво благоприличие. Кофти. Животът е несправедлив.

Ден пети:

Депресията, паниката и ядът са се превърнали в тиха тъга. Видните патриоти, бунтовници и вегани няма къде да си организират протестите и да привличат съюзници. Следователно почти никой вече не ги помни. Откачалките нямат такова голямо поле за изява, не успяват да станат известни. Хиляди мозъчни клетки са възстановени, защото заедно с Фейсбук са изчезнали и „философските“ видео разсъждения на Мис Тигрова.

Ден шести:

Макар и малко късно, една жена на средна възраст от провинцията решава да напише отворено писмо до Бойко Борисов по този повод, просто защото не знае английски, не разполага с координатите на Маркс Зукърбърг и…няма идея кой е той. Една голяма група пенсионери и застаряващи учители се изказват, че ако всичко се беше случило през комунизма, никой нямаше да остави нещата така и Фейсбук щеше да има режим на посещение, за да не изчезва.

Ден седми:

Тотална скука. Денят е слънчев, всички са навън, гледат си в краката и един в друг, говорят си на живо и виждат какво се случва около тях. Изразяват чувства, емоции и позиции. Споделят идеи и изслушват мнения. Хранят се у дома и навън, без да оповестяват къде са и с кого са. Не търсят одобрение от случайни хора и се опитват да казват истината, колкото и да не е приятна. Приемат се каквито са, защото нямат време да си сложат нови маски, а и няма къде да се скрият. Изобщо, пълен кошмар. Веганите са на ръба на силите си, никой не ги отразява. В пристъп на отчаяние, отиват да хапнат някъде шкембе чорба.

Кога най-сетне ще се върне този Фейсбук, че не се издържа вече?!

"1 лайк - нищо. 2 лайка - искам те"

Facebook: Преди употреба прочети листовката!