Анете Олесен

Събуждам се с трите ми деца и новините от радиото.
Не мърдам от вкъщи без себе си.

Никога не закъснявам за снимки. За останалото си позволявам лека небрежност.
Все си повтарям, че трябва да дам всичко, на което съм способна.

Идеалната вечер е в театъра или вкъщи пред хубава вечеря с приятели.
Обикновено съм в Grand Cinema в Копенхаген.

Никога не танцувам на хеви метъл.
Падам си по пролетта.

Беше велико, когато завърших първия си филм Minor Mishaps и той бе селектиран за кинофеста в Белин.
Влизам в огъня заради децата си.

Дойде ми до гуша от датските политици, които се интересуват само от власт.
Под леглото ми има прах.

Страшно се излагам по всяко време.
Майка ми често ми казва, че съм кльощава. Но напоследък хич не го споменава.

Правя се на луда, когато срещам по улиците хора от гилдията. Обичам личното си пространство.
Скачам на бой винаги и мисля, че вече е време да спра.

И бих се сбила с всекиго който е несправедлив.
Не си позволявам да моля за каквото и да е било.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Another Year на Майк Лий, чудесен е.
Най-големите актьори за мен са Трине Дирхолм и Даниъл Дей-Луис.
Харесвам режисьори като Кен Лоуч, братята Коен, Майк Лий, София Копола и Уди Алън.
Няма по-глупав филм от Последният император.
Планирам да видя Непреклонните.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Томас Дибдал, Джони Мичъл, Кийт Джарет и Марвин Гей.
Никога няма да ми омръзне Бах.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Poems of 1906 на датския писател Йоханес Йенсен.
Сега чета We Did Nothing на Сюзън Полмън.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, бе ретроспектива на Пикасо в Мадрид.
Любимият ми художник е Олафур Елиасон.

 Филмът на Анете Олесен Малкият войник откри фестивала Северно сияние, който тече от 7 до 20 април в Дом на Киното, Euro Cinema, DaDa Cultural Bar и Червената къща.