Астрид Линдгрен

“Хайде хапчета чудесни, никога да не поресна”, вероятно си е казала самата Астрид Линдгрен още първия път, когато е започнала да употребява думите като хапчета против остаряване. Ексцентричната Пипи, нахаканият Карлсон и пакостливият Емил са именно това - неимоверните усилия на една пораснала вече дама да остане завинаги дете. И досущ както, за да се научиш да свириш на пиано, но без пиано, са нужни доста умения, да успееш да запазиш детския си вътрешен свят в реалността от банални ангажименти, вечеря пред телевизора и данък общ доход, си е чиста проба талант.

И така, скъпи деца, започна всичко
“Винаги, когато е било, все е било и никога не е било да не бъде”, е казал един лудак от Швейк. Било е и ще бъде, в това спор няма. Но как - ето ти кратката думичка, натоварена с извънредно много важност. Как щеше да бъде, ако четиригодишната Астрид никога не беше стъпвала в кухнята на семейната им готвачка. Ако навън не беше валял пороен дъжд, който да удря заплашително по прозорците и ако умеещата да чете дъщеря на готвачката Едит не беше започнала на висок глас книга, разказваща за приключенията на великана Бам-Бам и на фея, наречена Вирбунда. Дали кухнята пак щеше да се превърне в омагьосано място и дали страстта на Астрид Линдгрен към книгите щеше да бъде безвъзвратно събудена?

Всяка кухня оттук-насетне, която Астрид Линдгрен някога си е въобразявала, е била именно тази. Магическата кухня, в която за първи път е разбрала, колко силни могат да бъдат думите.

Крушата понякога се опитва да падне по-далеч от дървото
Сигурно добре помниш, а ако не помниш, значи не си чел, историята на Станислав Стратиев за крушата Рагаца, която падна по-далеч от дървото, отиде в Париж, потърси френската кухня, забърка няколко смешни истории и се завърна откъдето беше тръгнала. Защото колкото и да ти се иска да паднеш надалеч, все някак  успяваш да се намериш в непосредствена близост до там, откъдето си потеглил.

Макар винаги да е боравила с думи, Астрид Линдгрен дълго се е опитвала да стои далеч от дървото. Дори самата мисъл, че от нея ще излезе истински талантлив писател я ужасявала. Да си служиш с думите не е нито лесно, нито безотговорно и Астрид Линдгрен е прекарала доста време в събирането на смелост за това начинание. "Имам доста странна шайка деца, е казала на по-късен етап майката на Астрид, старата госпожа Ериксон - всички до едно за заети единствено с думи." Братът на Астрид Гюнар е бил автор на политическа сатира, едната й сестра Стина е била преводач, другата, Ингергерд - журналист, а Астрид, след като се е престрашила да съживи Пипи върху хартия - световноизвестен детски писател.

Невероятните постъпки не се нуждаят от невероятни планове
Родени сме на света просто, за да се размотаваме наоколо и няма да оставим никой да ни убеди в обратното. Има само едно смислено нещо, което си заслужава да се опита и то е: "дявол да го вземе, трябва да бъдете добри!" За своите 91 житейски години Астрид Линдгрен, освен че е оставила след себе си стотици изписани страници, е инициирала дебат за данъчната политика в Швеция, довел до падането на Социал-Демократическата партия след като 40 години е била във властта. Застанала е зад забраната на ядрената енергетика през 80-те, подела е международен дебат за криминализиране на физическото наказание при възпитаването на деца и е създала фронт срещу насилието над животни. Така че нейното “размотаване наоколо” се е оказало малко по-смислено от други. Не само заради книгите, които сами по себе си са ценност, но и заради това, че дявол да го вземе, действително е била добра.

Текст Дани Николова