Безплатни ли са мечтите всъщност?

Често чуваме фразите „Поне да си мечтая е безплатно”, „Е, помечтай си, не струва пари” и всякакви техни разновидности. Не знам обаче колко често осъзнаваме, че мечтите напосоки могат да ни излязат дооста солено. Когато твърде много се слеем с нереалистичните си представи, постоянно си сътворяваме на ум някакви случки, притежания, случайности- това не е съвсем добре. В един момент просто губим почва под краката си и изобщо не мислим къде се намираме. Правим някакви неща, които ни се струват съвсем адекватни и свързани, уж, за да постигнем каквото там сме се замечтали, а то най- често е крайно идеализирано, и в резултат на цялото това шоу изпускаме нишката на хубавите неща, за които обективно имаме шанс. Извън розовките чертежи на ума си. Не е никак лошо да има такива моменти, защото в умерени количества дават свобода и сила на душата - все пак там са корените на изкуството, във въображението.

Само дето има една тънка граница и ако я преминем, мечтите не просто струват скъпо, ами и стават невъзможни. Аз съм голям фен на теорията от „Алиса в страната на чудесата”, че чудесата са, за да се случват – следователно мечтите са, за да се сбъдват. И какво по- тъжно от това сами да убием всяка възможност да ги осъществим?

Когато твърде много и с пълен устрем се вкопчваме в нещо, то бяга от нас. Отдалечава се. То е като чакането на транспорт- ако постоянно гледаш колко време остава, ти се струва, че в последната минута са се събрали три цели минути, но ако спокойно си слушаш музика, когато погледнеш към таблото, се оказва, че транспортът идва до минута и се чудиш кога стана.

На моменти ми се струва, доста често всъщност, че животът е устроен така, че се дразни на свръхамбицията и на неадекватното желание за нещо само колкото да има НЕЩО. И затова когато отровим мечтата със своите представи и три листа списък изисквания, той ни се дразни. Защото мечтите са предназначени да бъдат красиви, не токсични убийци на спокойствие- когато се превъплатят в подобно нещо, не са вече мечти. И ето кога спират да бъдат безплатни!

Ето защо е по - добре да се възползваме то офертата, предложена лично от нейно величество Съдбата, да мечтаем от сърце - за да е безплатно! Сещате се за табелките, на които пише, че кафето поискано просто като „едно кафе” е 3 лева, а това, за което се казал „моля” и си се усмихнал е левче. Същата история, казвам ви.

Искате да продавате в социалните мрежи? Какво трябва да знаете?

Откачените неща, които столичаните правят