Бурканче с надежда

Тъкмо проходи, проговори, започне да става човек и аха да си поемеш въздух -  детето взело, че станало тийнейджър. В една комбинация със седми клас, животът внезапно се превръща в клатеща се лодка в бурно море от хормони, матури и пъпки, а вашият единствен пристан се оказват спомените за бебешкия период на вашето дете, когато дори и да не сте спали по цели нощи, поне не сте писали тези по БЕЛ по нощите, но които и без това не можете да вържете високи оценки.

Хората са казали, че най-тъмно е преди изгрев, а затъмнението в случая е пубертетът. Той продължава няколко години (много ми се иска да вярвам в това) и всеки следващ рожден ден на детето представлява една своеобразна  крачка към светлото бъдеще, когато вече няма да се чудите дали отрочето все пак не е сменено с някое друго в родилното (въпреки очевидната прилика).

Освен това колкото и да е напредничав един родител, разликата в поколенията предизвиква известен потрес. Тук леко ме е срам да призная, че съм се превърнала в един истински родител, който типично се възмущава защо децата:  не разбират защо ученето е толкова важно; които се държат като гамени; използват книгите само за подставки; а да хапнат нещо не е толкова витално, щом имат достъп до интернет на устройствата си. За разлика от тях обаче нашето поколение на тяхната възраст нямаше такива интереси, на рождените си дни не бяхме забили погледи в телефоните, а вместо това си подарявахме сладко от диви ягоди.

Ако обаче сега някой подрастващ бе направил подобен подарък на свой приятел или приятелка, сигурно щяха да го скъсат от базици, да му кажат, че е селско и задръстено...

Напук на риска от присмех обаче, скоро едно момче се прибра от рождения си ден с бурканче домашно сладко от горски ягоди, завързано с панделка. Неговата НДП (най-добра приятелка), отчитайки пристрастието му към захарта бе избрала да го подсети за слънцето в разгара на зимата и да подслади неговата душа... А той още го пази и не го отваря, за да пази спомена за милия жест, който за него е истинско съкровище.

Е, все пак в крайна сметка илиза, че щом има тийнейджъри, които намират място в сърцето си за бурканче със сладко между смартфона и поредното видео на някой блогър, значи в този стъклен съд има и поне малко надежда.

Автор: Mila Sum

Mоже да видиш какво се случва с казуса Гинка.

GPS към женското сърце

Любовно обяснение: Мутра Edition