Джордж Ромеро

Когато бяхме хлапета и започвахме да се вълнуваме от хорър филми, зомби поредиците бяха вече отделен поджанр. Гледахме настръхнали гротескно-забавните Нощта на живите мъртви, Зората на мъртвите, Денят на мъртвите, без тогава още да си даваме сметка за значението на филмите на Ромеро.

Нощта на живите мъртви е заснет като образец  на независимито кино през 1968. Направата му е струвала едва 114000 долара, а приходите му от прожекции и продажби по цял свят вече отдавна са прехвърлили 18 милиона долара. Отличният грим, напрежението, историята и кървавите сцени са толкова силни, че пуританите и по-впечатлителните зрители го критикуват като негледаем. Бързо обаче критиката го аплодира, филмът се превръща в култов, а в Националния филмов регистър на САЩ е вписан като "културно, исторически и естетически важен".

Джордж Ромеро всъщност не прави просто кървави зомби хоръри, с които да стряска тийнейджъри. Режисьорът използва филмите си, за да заяви позиции - те са едновременно филми на ужасите, но и социална сатира. Той е сред първите режисьори, които взимат чернокож актьор (и то неизвестен дотогава), за да играе главната положителна роля във филм (Дуейн Джоунс като Бен в Нощта на живите мъртви).

И разбира се, остава наследството на Джордж Ромеро като пионер в областта на хорър жанра. Както сам той казва, "докато навремето бях сам на детската площадка, сега зомбитата са навсякъде". Филмите му вдъхновяват цели други поредици, съчетаващи гротеска, хорър и хумор, най-популярна от които е тази за Злите мъртви с Брус Кембъл. Или да се сетим за култовия музикален кратък филм на Майкъл Джексън Трилър. Да не говорим за купищата компютърни игри, комикси и независими филми, вдъхновени от онзи черно-бял независим филм, излязъл преди 50 години.

Джордж Ромеро е роден на 4 февруари 1940 и почина снощи, на 77-годишна възраст, след кратка, но ожесточена битка с рак на белите дробове. И след като промени хорър жанра завинаги.