Изкуството да се излагаш!

Изкуството да се излагаш

За всички, които се излагат не само на слънце, а навсякъде- обичам ви! Страхотни сте. Страхотни сме! Аз също правя тъпотии пред хората, при това често и нарочно. Просто ми е забавно и ми доставя едно такова особено удоволствие. Както всички обичат онази топла чаша чай с малини зимно време, така и някои от нас обичат да се отличават от тълпата и пият студен и лютив чай от мента.

Такива сме- различни от другите, защото сме непринудени и естествени. Голяма част от нас не обичат да споделят много за себе си, но пък ни дай поле за изява да се покажем кои сме и ние... ще се изложим и покажем всичките си слаби страни, при това със стил. Няма значение дали ще се омажем от глава до пети с храна докато ядем, или гордо ще разкажем история, от която е редно да умрем от срам.

Ако трябва да намерим поведение, най-присъщо на този, който се самоосмива така да кажем, то това е самоиронията. Онази черта, която те кара да гледаш на себе си и на живота с насмешка, докато в същия този момент (и живот), е пълно с хора, които ходят с нос, толкова наперен, че чак вратовете им се чупят. Самочувствие до небесата и чувство за буржоазия, които освен, че са без покритие, са и скучни. Защо да се лъжем? Много по-добре си изкарвам с някой, който честно и открито си признава какъв глупак е, отколкото с някой, който настървено обяснява какви глупаци са всички освен него. Защо ми е това? Няма купон, няма осъзнатост, няма и искреност. Всички сме глупаци по ред причини. При това големи!