Живот и изкуство: 5 любими произведения на... тв водещата Роселина Петкова

Пуснете си Bloomberg TV BG в понеделник в 21:00 или всеки делничен ден между 7:30 и 9:00 и ще я видите, и ще ви направи впечатление – водещата на „Made in Green” (за зеления преход и влиянието на климатичните промени върху индустриите) и на „Бизнес старт“ (сутрешния блок на телевизията). Тук, разбира се, не питаме Роселина (вече – и главен редактор на списание Bloomberg Businessweek Bg) за бизнес, а за влиянието на изкуството в живота ѝ:

КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?

„Онова писмо, без което никак не можем“ – разказът на Иво Иванов, който мога да препрочитам всяка седмица и който съвсем скоро ще рецитирам, без да объркам и една дума. Творбата е част от последната му книга „Хроника на болката“. Иво е любимият ми български автор и не се сещам за друг, който би могъл да опише по-добре от него колко мистериозно нещо е любовта и каква сила носи тя. Жаждата ми за нови книги ме държи далеч от препрочитането. Наскоро прочетох „4 3 2 1“ на Пол Остър и засега това е единствената, към която бих се върнала отново.

ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?

Определено „Remember Me“ е начело в тази класация. Гледах го през 2010 г. и още помня колко безутешна ме остави финалната сцена. Разбира се, има и други филми, на които съм проливала сълзи, но фактът, че около седмица преживявах съдбата на главния герой, според мен заслужено отрежда първото място на този филм.

ПЕСЕНТА, която може да слушаш на лууп цял ден?

„Like a Stone“ на Audioslave е завинаги моят лууп. И голяма част от творчеството на Крис Корнел през различните му етапи. Често ми се случва да надминавам себе си в слушането на една песен на повторение и директно преминавам към цял албум — с месеци. Тази година моят лууп албум е INTROVERSE на ALI.

ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, което е оставило най-траен отпечатък в душата ти?

О, това със сигурност е творчеството на Leigh Bowery. Видях част от представленията му в Tate Modern, където имаше изложба, посветена на живота му. Трябваха ми дни, за да осмисля идеите му за облекло, визия и спектакъл. Bowery допринася по изключителен начин за развитието на клубната култура през 80-те години в Лондон и Ню Йорк. Той използва тялото си като инструмент за промяна на нормите и през цялото си творчество тества границите на собственото възприятие за идентичност. Tate го представят като „един от най-безстрашните и оригинални художници на 20-ти век“ — и с право.

КАРТИНАТА, пред която би искала да поседиш дълго?

Която и да е картина на Салвадор Дали. За първи път видях негови графики на живо в популярна галерия за модерно изкуство. Дали беше първият художник от такава величина, чиято работа видях отблизо. Срещата с неговата гениалност ме запали до такава степен, че посветих месеци да прочета всичко възможно за него, да изгледам колкото се може повече филми и интервюта и да събера немалък брой фотокниги с негови творби. И до днес, при всяка възможност, отивам да видя негови произведения.