Сред най-талантливите, разпознаваеми и обичани актьори от започналите кариерата си в последните 30 години, Валери има множество успешни и символни роли и в театъра, и в киното. Сега обаче влиза в ролята на споделящ своите най-ценни срещи с изкуството:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
„Шoгун” на Джеймс Клавел! И също – „Цар Плъх“ на Клавел. Много са силни. Много са истински. Едната, защото Изтокът винаги ме е привличал, много искам да отида в Япония. А другата, защото има много истина в нея – човекът, който спасява толкова хора и се грижи за тях, накрая бива унищожен от същите. Обичам ги тези книги! По някакъв начин се радвам, че децата ми не ги прочетоха (те четат повече фентъзи), защото тези книги учат на благородство, на вяра. А това много често ти изиграва лоша шега по-късно.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Аз трудно плача. Но много харесвам, разбира се, „Кръстникът“, особено втората част! Гледал съм го над 30 пъти от дете досега. Като го дават, винаги сядам и си го изглеждам, а и го имам. И още два ще кажа – „Усещане за жена“ и „Франки и Джони“. Ако забелязваш, и в трите филма е Ал Пачино – човекът от асансьора (б.а. – прави препратка към един от отговорите си в предишното си интервю за нашия сайт).
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
На No More Many More от нашите музиканти. И на „Mеталика“ навремето.
ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, което е оставило най-траен отпечатък в душата ти, като зрител?
„Великденско вино“ с Велко Кънев, светла му памет! Както и „Джандем Хан“ на „Сфумато“ с Мишо Хаджиилийков, светла му памет и на него! И двете представления са моноспектакли с въздействащи текстове. И на двете представления темата е какво значи грях. А самото присъствие на актьора, начинът, по който извежда всичко... Дори героят да е отрицателен, ти почваш да му съчувстваш. Защото според мен няма бяло и черно. Всеки човек носи и добри, и лоши качества – и трябва да го приемем това.
КАРТИНАТА, пред която би искал да поседиш дълго?
Имам три такива вкъщи. Едната е голям стъклопис от Антоанета-Мария Стоянова – картина на „Хъшове“ (б.а. – за ролята си Бръчков в „Хъшове“, представление на А. Морфов, през 2005-а Валери получава „Аскеер“ за водеща мъжка роля). „Хъшове“ го свалиха на 347-ото, а Тони ми подари картината на, мисля, 150-о представление. И ми каза, че преди не е могла да рисува, но когато загубила близък човек, е започнала с рисуването като терапия. Прекрасна картина!

Картината на „Хъшове“ от Антоанета-Мария Стоянова
Още от Нещо ново:
- eMAG Black Friday 2026: средно по 4,3 продукта в количката за първите 2 часа
- Ikarov: Натурална козметика с 35 години история
- Боксова Академия Боби Бояджиев: Място за любители и шампиони
- CCC представя модните тенденции за есента: актуални обувки и чанти за всеки стил и повод
- От дизайнерски хотел до рууфтоп бар: Открийте света на Kitchen59
- Един все по-голям свят за домашните любимци: Какво предстои в PetMall
- „Заная“ дава две седмици безплатно обучение по математика на ученици от 1. до 7. клас
- The RITZ Specialty Coffee отбелязва своя 18-ти рожден ден с най-голямото италианско парти в България - GRANDE Italian Aperol Party
- Обратно във форма: Новият сезон започва в La Palestra
- В офиса, на път или след тренировка: Лесни решения за пълноценно хранене
Коментари