Жорж Димитров

Жорж Димитров е от онези хора, с които разговорът започва веднага и тече неусетно. Личи му, че обича живота, както и сам твърди. Срещаме се под дъжда в Борисовата градина и не усещаме как се изнизва почти час, докато се разхождаме, говорим и търсим локации за снимки. През цялото време той вдъхновено разказва за инициативите на Модо, за концерта на възглавници в парка тази неделя от 19:00. Там ще можеш да видиш Жорж в действие, а солист ще бъде немската цигуларка Милена Вилке, която каца в София специално за събитието. Ето за какво още си говорихме.

Исках да стана какво ли не - всичко, което ми е било интересно като дете.
И станах музикант.

Заобиколен съм от хора, които ме подкрепят и обичат.
Добрият екип е важен, защото човек не може, не трябва и няма нужда да прави всичко сам.

Вкъщи ме смятат за откачалка.
Сред приятели минавам за "Бюро справки" (смее се). Мисля и се надявам в техните очи да съм приятел във всички аспекти на разбирането за приятелство.

По душа съм оптимист, веселяк с нотка на пристрастеност към авантюрите.
Никога не работя без цел.
Проблемът ми е, че се обяснявам много. Някой път е ненужно. Дори сам си се дразня. (смее се)

Идеите идват когато си готов за тях.
Блокирам, когато съм жаден.

Грешките са част от пътя на развитието.
Компромисите са признак на интелигентност и опит да се замислиш, че има и друга гледна точка освен твоята.

Работата е едно от най-полезните неща, които човечеството притежава.
От моята научих, че сам, без колегите си, съм заникъде.
Диригентската палка е като красивият завършек на диригента. (смее се)

Съревновавам се със себе си, естествено.
Скачам в дълбокото, когато трябва.
Успехът е само индикация, че си бил на прав път. Ценното е пътят до него.

Най-обичам да се чувствам жив.
Забелязал съм, че имам много още да уча.

Никога не знам как ще се развие утрешния ден.
Току-що разбрах, че ме чака много работа.

Ще ми се аз да съм измислил нещо много умно. (смее се)
Или поне да бях казал... хм. Аз нещата си ги казвам.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова