Как един софиянец да оцелее в провинцията?

Онези софиянци, на които дори пра бабите им са се докоснали поне малко до едновремешната градска аристокрация, се броят на пръсти. Но е неоспорим и фактът, че щом си прекарал целия си съзнателен живот в столицата и си се появил на бял свят там, то значи тя е твоят дом, следователно твоята крепост. Ето защо и нуждата от титли кой е по-по-най-софиянец става напълно излишна.

Средно статистическия софиянец обожава града си и понякога дори си затваря очите за недостатъците му, защото не му пречат чак толкова. София е като една огромна шапка на вълшебник - никога не знаеш какво може да се появи от нея и точно това я прави толкова чаровна и непринудена.

Да отидеш на гости на някого в провинцията също има своите предимства...но само ако е за не повече от 10 дни. Под провинция не визирам всеки един град, различен от София. А само онези места, при които се наблюдава пълна липса на градски стил, енергия, начин на живот и култура.

И ако по ирония (или черен хумор) на съдбата трябва да останеш на подобно място за по-дълъг период, ситуацията драстично се усложнява. За да не изтрещиш тотално, ти е нужен наръчник за оцеляване.

Ето и част от него.

Не давай интервюта на клюкарите

Колкото и да ви блазни мисълта да има хора, които ще са заинтригувани от вас още от самото начало, не бързай да се доверяваш. Най-често подобни "фенове" и ласкатели са прикрити клюкари.

Ако веднъж ги допуснеш до себе си, ще започнат да ти взимат редовно "интервюта" и да настояват да пиете кафе заедно по-често.

Клюкарите ще те залеят с куп неуместни въпроси, но същевременно няма да ти кажат почти нищо за себе си. Дори да не им отговориш и тактично да ги игнорираш, измъкването от такива персони е трудно, защото в провинцията те са навсякъде. Накрая единственото, което ще "спечелиш" от тях, са безбройните абсурдни слухове по твой адрес. В случай, че не умираш от възторг да изградиш за 2 дни скандална репутация, не припарвай до клюкарите, защото трудно ще понесеш подобна слава.

Не се възмущавай гласно от всичко наоколо

Провинцията в най-суровия си вид, е пълна с очевидни липси. Особено за един софиянец, който е свикнал с толкова много разнообразие и динамика.

Ясно е, че заплатите са значително по-ниски от тези в столицата въпреки еднаквото работно време, безработицата трудно може да се скрие, основните длъжности, за които търсят служители са продавачи, бармани, сервитьори, аранжори и чистачи. Читалищата, театрите и библиотеките пустеят, малките чалга барчета са приемани за атракция, дънките с камъчета и шушляковите златни якета се считат за официално облекло, никой няма идея какво е co-work office, пиенето по цял ден в кръчмата е призвание за цял живот, сапунките са единствената храна за мозъка, а книгите - някакви забравени, непотребни вещи.

Всички тези факти са добре известни и на онези, които населяват провинцията. Но са ги приели и спокойно си живеят с тях без да мрънкат. И тъй като ти си на тяхна територия, стратегията да изтъкваш колко са зле в много отношения не е особено печеливша. Единственото, което ще направиш, е да си докараш техния хейт и най-много да ти кажат: "Като не ти харесва, заминавай си".

Не се опитвай да се вписваш прекалено

Каквото и да правиш, ти винаги ще си останеш "онзи/онази от София". Дори да имаш огромното желание да се сприятелиш с местните, трудно ще в впишеш истински. Те не са твоя тип хора, нито пък ти си техния тип човек.

Не е нужно да правиш зверски компримиси със себе си, за да те харесат.

Ако обичаш да четеш проза и поезия, трудно ще те заинтригуват жълтите списания с клюки, ако си фен на арт ателиетата, галериите, театрите и некомерсиалното кино, не се насилвай да гледаш турски сериали или телевизия "Планета". Ако не намираш красота в домашната ракия, футболните мачове, свинските кюфтета и гъстите облаци от цигарен дим, а предпочиташ да се видиш с няколко приятели с твоите интереси и да се почерпите с топъл шоколад и биквити, мястото ти определено не в кватралното заведение.

Винаги оставай верен на принципите си и не се превръщай в своята най-лоша версия и то заради хора, на които им е все тая.

По-добре сам и неразбран, отколкото нелечимо деградирал.

Новите лица на протестиращите

За пестеливостта: 10 прости и ефективни начина за намаляване на разходите за ремонт