Любомир Величков

Исках да съм строител.
И станах такъв - мечтата ми се сбъдна.

Сред колегите минавам за авторитет.
Добрият екип е важен, но трябва и самоконтрол.

Винаги се опитвам да се владея.
Никога не работя, без да дам всичко от себе си.

Идеите идват с работата - на строежа всичко се променя постоянно.
Грешките са поправими.

Компромисите са неизбежни - с тях даваш шанс на човека срещу теб.
Работата е начин на оцеляване, в момента.

От моята научих да съм постоянен, иначе не биха разчитали на мен.
Съревновавам се с недостатъците си.

Най-големият успех е любовта в семейството, тя е градивната сила.
Забелязал съм, че клиентите са много взискателни и търсят добър резултат от своите инвестиции.

Строя характер. Не казвам „аз съм си такъв" и точка - човек постоянно се променя.
Но бих разрушил лошите си навици, помисли и всичко, което дразни околните.

Построеното от мен ме топли, нали е минало през ръцете ми. Знам какво има във всяко ъгълче.
Уморявам се от безхаберието на хората. Не се грижат за духа си и виждам, че са обезверени.

Заобиколен съм с любов.
Умея да се приспособявам бързо. Докато другите се лутат, аз вече съм заел позиция.

Информирам се от радиото, слушам постоянно. Но се научих да отбирам само интересното, другото го пускам покрай ушите си.
Ясно си спомням първия работен ден. Моят майстор, също Любо се казваше, застана срещу мен и каза: „Момче, ти сам ще си носиш кръста, не някой друг". Беше мъжкар, не обичаше глезотии.

Тайната ми мечта е хората около мен да са щастливи.
Бих пребоядисал всичко и бих го направил по-светло.

Цветът на щастието е цветът на очите, които гледат щастливо.
Домът е най-ценното нещо, което имам.

Искам един ден моите сгради да издържат на всичко, което хората внасят в тях - било то радост или напрежение.
Ще ми се да бях казал: „Да има смирение и дълго търпение".

Любомир Величков е служител на фирма Идея Лукс. Искрено им благодарим за съдействието

Фотография Васил Танев