Мъдри мисли на големия български поет Любомир Левчев

"Всеки талант е вид смелост. Но не всяка смелост е талант. Затова бездарието, посредствеността, простащината непрекъснато се крият зад пристъпи на „безумна смелост”. За жалост нашата култура е пълна с такива отровни двойници на таланта. И вие ще трябва цял живот талантливо да се разграничавате от тяхната наглост. Това става естествено. Но живеем в епоха на заместителите и естествените неща са все по-редки и недостъпно скъпи. "

***

Още: 14 цитата за успеха от Илон Мъск

"Днес Времето не е бог. Времето е пари."

***

"Поглеждайте понякога децата на какво играят. Защото те играят винаги на бъдеще."

Още: 10 велики цитата от творчеството на Елин Пелин. Запомнящи се!

Из "Ръцете на света"

***

Още: Завладяващи цитати на Емилиян Станев. Ще те накарат да се влюбиш!

Освен любов,

друга слабост не трябва да се допуска.

Нали?

Нали?!

Още: 13 безсмъртни цитата на Виктор Юго. Шестият е велик!

Из „Слабост”

***

Още: Пет най-велики цитати на Любен Каравелов. Доказват неговата гениалност!

Обичам нощното небе,

защото само то е голо.

А тази дневна светлина ми пречи

да гледам голотата на Вселената

Още: 10 безсмъртни цитата на Васил Левски. Петият е велик!

Из „Appassionato”

***

Още: 10 мъдрости от Сенека

Най-ценен дар е този, който не принася полза. Човешки жест без поза. Само знак и толкоз.

Из „Седмата смърт“

***

Без сълзи

Колко е лесно да бъдеш влюбен

На двадесет години..

И колко е лесно

да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.

Целувах дъждове

Търкалях се в ливадите от влажна нежност.

А когато пък ме блъсваха

в бездънното "сбогом",

мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи

от млади слънчеви лъчи.

Подскачах върху тях,

тъй както

децата скачат по пружинени легла.

И смееше се моето лице,

студено от изсъхнали сълзи.

Момичета

като магии

се виеха около мен.

И свободата съм я чувствал най-добре

след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен

на четирсет години.

И колко е страшно

да бъдеш разлюбен.

Без „сбогом”.

Без магии.

Без сълзи,

Раздялата не носи свобода…

И мисля си че не умирам.

***

Нeдопустимост

Да те жадувам аз,

да те жадувам!

А ти все повече да се отдалечаваш.

И аз все повече да съм виновен…

Това е толкова недопустимо!

Защото все пак ти ще ме помилваш,

Главата ми ще падне на гърдите ти -

отсечена от меча на въздишките.

Ще се стопят китарите,

додето остане само оня звук,

наподобяващ

звънтежа на пружинено легло…

Това е толкова недопустимо!

Защото аз не съм готов да те загубя

като ключе от пощенска кутия

и като календарче с телефони.

Не съм готов!

Не съм готов!

Затуй минавам всяка вечер

под фосфорната тайна на прозореца

и под влудяващия стон на гълъби ревниви…

Минавам аз.

Минавам сам.

Недопустим като тъга.