Никита Михалков

Не е важен броят на годините в един живот, а по-скоро животът, изживян в годините. Съдържанието е онова, което наистина има значение. В този смисъл, 70-годишнината на един от най-големите руски актьори и режисьори е просто цифра. И все пак, да му е честита!

Свой сред свои
Правнук на художника Василий Суриков, внук на друг майстор на четката - Пьотър Кончаловски, син на поета Сергей Михалков, написал думите както на Съветския, така и на химна на съвременна Русия, и брат на режисьора Андрей Кончаловски. "Животът може да се разбере само ретроспективно", е казал някога Достоевски, съдбата на творческия ум тоже, ще добавим веднага ние.

Крачки към известността
В началото Никита Михалков се захваща с театър. Постъпва в актьорския факултет на театралния институт "Борис Щукин", откъдето, уви, скоро бива изключен заради системно нарушаване на дисциплината. Това в никакъв случай не му пречи (а нищо чудно и да му е помогнало) да се появи за първи път на голям екран във филма на Георгий Данелия Аз крача из Москва през 1964. От тогава насетне той се превръща в един от най-важните актьори от златните години на съветското кино.

От другата страна
Режисирането идва чак на 35. Без да изоставя и за миг актьорските си занимания, Никита Михалков постъпва в държавния институт по кинематография, където се учи от брилянтни умове като Михаил Ром и Андрей Тарковски. В първия режисиран от него пълнометражен филм Свой сред чужди, чужд сред свои (1974) всичко се върти около местоположението на половин милион рубли в злато, което, както се досещаш, е неизвестно.

Световна слава
Международното си признание Никита Михалков получава през 1976 с втория си пълнометражен филм Робиня на любовта. Година по-късно се появява адаптацията по Чехов - Незавършена пиеса за механично пиано, а през 1979, докато се снима във филма на брат си Сибириада, Михалков завършва и своя собствен проект Пет вечери. Славата, разбира се, не го напуска още дълго. Особено след Очи чорние, в който адаптира повечето от кратките разкази на Чехов, а Марчело Мастрояни отнася у дома си статуетката за най-добър актьор на фестивала в Кан и гордостта от номинацията си за Оскар.

Но стига ми тая награда
Удоволствие доставя само това, което не е нужно, е умозаключил великият Чехов. Доколко са нужни няколко статуетки върху бюрото не можем да преценим, но сме уверени, че международните филмови признания са доставили огромна радост на Михалков. През 1992 Урга - територия на любовта получава Златен лъв на фестивала във Венеция и номинация за Оскар за чуждоезичен филм, а  през 1994 Изпепелени от слънцето грабва Златна палма в Кан и статуетка Оскар за най-добър чуждестранен филм.  През 2007 Златен лъв във Венеция получава и за навеждащия на безброй размишления 12. Независимо от всички тези признания, обаче, сме убедени едно - на Никита Михалков му стига и тази награда - да остави трайна диря в световната киноистория.

Текст Дани Николова

Още от Дани:
Жан Клод Ван Дам
Марион Котияр