Павел Тафраджийски

Мислех си да стана адвокат.
Но станах занаятчия, и по-точно - шоколатиер.

Заобиколен съм от хора, които освен всичко друго са и мои приятели.
Добрият екип е важен, защото иначе нещата не вървят. Понякога се държа като Хитлер, но това не ни пречи да пием бира заедно.

В работата ме смятат за... (прекъсва го продавачката в магазина) ...мани, не питайте!
Сред приятели минавам за спокоен човек, с когото ти е кеф да изгледаш някой мач.

По душа съм уравновесен и здраво стъпил на земята.
Никога не работя под напрежение, а подхождам с търпение и не претупвам нещата. Шоколадът иска време - първо да се обработи, а после и да си почине.

Шоколатиер не се става без въображение. Непрекъснато ми се налага да измислям нови вкусове и рецепти.
Проблемът е, че бизнесът ми е все още малък и нямам достатъчно клиенти. А така ми се правят повече торти (усмихва се).

Идеите идват, когато пазарувам продукти. Последното нещо, което ми хрумна, беше торта с кокос, мента и шоколадов мус. Но дизайнът леко ми убегна.
Любимата ми комбинация е черен шоколад с черен пипер.

Най-добрите майстори на шоколад са белгийците.
Блокирам, щом се изнервя. Когато нещо не се получава, затварям работилницата и си отивам вкъщи.

Случва се да повторя грешките си, няма как.
Но компромиси никога не правя.

Работата е удоволствие, стопроцентов кеф.
Най-сладкият момент в нея е, когато клиент се връща отново и отново.

От моята се научих на постоянство, което преди определено нямах.
Скачам в дълбокото, щом се налага. Даже и сега съм толкова нагазил, че изобщо не докосвам дъното.

Успехът е нещо преходно. Най-важно е хората около мен да са доволни.
Най-обичам да съм със семейството си, особено вечер.

Забелязал съм, че все по-малко се притеснявам да говоря за себе си.
Ще ми се аз да съм измислил бирата.

Или поне да бях казал: „Само най-умните и най-глупавите никога не се променят".

  Магазин Chocol'art е в кв. Лозенец, на ул. „Димитър Хаджикоцев" 35

Фотография Васил Танев