Пролетно почистване

Пролетта е свободна душа – скача от улица на улица, сякаш играе на дама, нахлузила набързо старите си бели кецове. Оцветява градовете с най-голямата си четка и излиза от очертанията, рисува по нощното небе, събужда цветята от дълбокия им сън. Прави си пикник в парка, поканила слънцето и лалетата да ѝ правят компания. От време на време не е в настроение, излива си чувствата с облаци и ветрове, гърми, трещи, вали. Пречиства. А после си тръгва, дала ни ново начало. Не иска благодарност, не очаква овации, нито цветя – просто само за миг да потанцува.

Март

След последната ни среща сме плахи, срамежливи, от зимата недоверчиви. Не я каним официално у дома, ами леко открехваме прозорците – тя сама ще влезе. Първо ще се настани във въздуха, ще я усетим как се приближава, ще чуем стъпките й отдалеч. Небрежна е и закъснява, разсейва се на всеки ъгъл, за да поговори с цветята. Ще ѝ предложим лимонада, а тя ще си отвори бира в кенче. Ще седне с кръстосани крака на пода, ще ни научи как да сплитаме венци от маргаритки, ще ни подари букет надежда и ще избяга. Всички останали също я чакат.

Април

Кацнала на керемиден покрив, пролетта твори. Нежно повдига смразените щори, широко отваря врати и прозорци, разгръща скръстените ни ръце, за да направи място на светлината. Реди слънчеви лъчи като сложен пъзел, който само тя разбира – между листата на дърветата, по пешеходните пътеки и раменете на минувачите, зад завесите и върху кухненските маси. Заспива, окъпана от слънце и се събужда с гръмотевични бури в очите. Рисува, трие, започва отначало с различни цветове. Простира облаци, надвиква птиците, прибира зимата в кутия.

Май

Неуморна е. Седнала гордо на раменете на вятъра, пролетта препуска – нетърпелива, дръзка, запъхтяна, протегнала ръце, гони нещо, закъснява. Пуска детски хвърчила в небето и пръска градините с парфюм на жасмин и умора. Наднича в пощенските кутии, на всекиго оставя покани, мокри от роса и запечатани с кокиче. Накрая ще спре, за да се огледа. Ще стъпи боса в тревата, ще си откъсне все още неузряла череша и примирена, ще се разпилее из въздуха като цветовете на глухарче. Картината е готова. Нарисувала ни е лято.

Автор: Лидия Найденова