Първи учебен ден? С цвете в ръка и цигари в джоба

15-ти септември. Първият учебен ден. За някои - първи, за други – последен, а за трети – пореден. „От сутринта е пълно с хора – наконтени и развълнувани.“ Ох, моля ви се. Само родителите са развълнувани, защото децата отиват на училище и няма да правят глупости. (което не е съвсем сигурно) Погледнете физиономиите на дечицата – като пред заколение. Това е поглед тип: „Какво правя тук и кои са тези хора? Не искам да бъда тук.“

Ситуацията е една и съща – отиваш с цвете в ръка или с кутия цигари в джоба (зависи кой клас си), изслушваш цялата церемония по откриването и си тръгваш. Замисляш се как може нещо толкова мъчително и тъжно като началото на учебната година да бъде толкова тържествено почетено. Всички си честитят първия учебен ден, а всъщност какво ги чака само... В очите и на учители и на ученици се чете отчаяние и желание по-бързо да мине и тази година и да се ходи на море. „Sunny beach“, we are coming soon.

Виждаш съучениците си, който никак не ти липсваха. Някои дори не можеш да ги познаеш – кой се е изрусил, на кой му е пораснала брадата, коя си е сменила прическата и цялостната визия. (Имало и готини момичета в този клас, бе!) Посрещат те с въпроса: „Как мина лятната ваканция?“. Не ми го напомняй, моля те. Беше най-хубавото лято. А сега какво? Класната крещи: „Утре всички 8:00 в стаята и напомням, че имате входно по английски. Не закъснявайте.“ Как да не заплачеш?

Спокойно, избърши сълзите. Момичето от другия клас, което те харесва, те гледа странно. Не се излагай. Последна година ти е. Сега ще трябва да направиш така тежкия избор между Харвард и УНСС. Чакат те кандидатстудентски изпити и покриване на очакванията на учителите и на родителите ти. Девет месеца само, спокойно.

На следващия ден: тестът по английски или по испанси беше, нищо не разбирам. Първата двойка за учебната година. Допълнителен стрес. Екстра.

Студентите започват от 1-ви октомври, забавляват се спокойни и необезпокоявани от оценки в училище и кандидатстване. Рай. Е, и те са минали по вашия път, скъпи ученици. Миналата година от сълзи наводниха дворовете.

Но колкото и да си говорим, че училището си е чисто мъчилище, има и хубави страни. Приятели, познати, щури и луди моменти, които няма как да ги пропуснеш. Изживей ги на макс, че догодина ще съжаляваш.

И успех утре на входното.

P.S.. Извинявай, че и аз ще те подразня, но ... Честит Първи учебен ден!

Автор: Илиана Симеонова