Рене Карабаш: Аз съм горски мъх зелен

В Измислен герой вадим на показ анимационни, комични, различни и всякакви щури роли, в които никога не си очаквал да видиш нашите герои. Днес ще те запознаем с Ирена Иванова, която познаваш като Рене Карабаш.

В какви гори се подвизаваш? Точен адрес да ни дадеш?
Лежа в обезлесените гори на Елин връх. Точен адрес нямам. Никна само там, където има влага.

Как ти викат на галено?
На галено ми викат "Я да се изпишкам на това зелено, меко, сладко мъхче!" Накратко Я ми викат.
Странно общуване. А горски приятели имаш ли?
Всички, които внимателно ме заобикалят. Аз и на тези, които ме настъпват, съм приятел, но после все нещо им се случва - я счупят крак, я ги ухапе змия... Вярвам в равновесието на природата. Затова им прощавам.

Издай ни любимите си тайни пътеки?
Най-дългите.

За какво си лафиш с дъждовете?
Често си говорим за Емил Чолаков и за нивото на реките. Понякога не си говорим. Тогава им чета молитви.

Всеки мъх тежи ли си на камъка?
Не. Повечето са сухи и отлитат с вятъра, макар и летенето да е потенциална възможност. Но нали сме мъхове зелени? Летенето е работа на птиците.

Червената шапчица ли ти е единственият гостенин, или и други известни минават?
Много известни минават през гората. И като погледна дърветата над мен, им викам, „ама аз си мислех, че са по-високи от вас, а те по-ниски от тревата". После се смея. Иначе Червената шапчица минава всеки месец за заплата. Тогава ставам доста нервен мъх зелен.

Шеф имате ли си, или растете самосиндикално?
Ние сме синдикатите на гората, но съберем ли се - ставаме легион!

Влюбените забелязват ли ви или се целуват само някога, някъде, веднъж - в цъфналата ръж?
Да ви кажа, предпочитат на меко да се целуват. Ръжта онзи ден ми се оплака, че вече спрели да се целуват в нея, даже спрели да четат и Бърнс...Малко ме натъжи това.

А когато не си тъжна, искаш ли да пуснеш корени?
Аз да не раста на биволско лайно, че да пускам корени! Живея върху камък все пак!

Добре, не се ядосвай, а кажи в почивките ли си пишеш книгите или растенето си е на пълен работен ден?
Full-time мъх съм.

Къде зимуват мъховете?
При мъховките.

Често ли метеш снега от душата?
Мета, но винаги оставям малко сняг за лятото. Знаете как са нещата със сушата.

Влюбването как ви се случва? И... събличате ли някога зеленото?
Валяк.

За конкуренцията нещо да ни кажеш? Добре ли е?
Добре е. Пасе.

А с вредителите как се справяш?
Усмихвам им се. Мислят си „тоя мъх е полудял" и ме подминават.

Бъдещи творчески планове да имаш?
Да бъда мъх.

Има ли умиране или си вечен мъх зелен?
Днес може Уазка да мине през мен, утре ще се преродя в лютиче, тръстика или гъба. Защо не и в попова лъжичка? Само да съм в гората...

Нещо на финала да ни споделиш?
Да. Нещо в стил Джон Ленън:
Аз съм мъхлен мъхлен мъх
мъхлен съм от край до край.
Аз съм мъхлен мъхлен мъх,
а не ти се вярва май.
Мъхлен е и моят крак,
а и моето очо,
срам ме е от танци, щото как...
Аз съм просто най-прост мъх.

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова

Още от Михаела:
Лорина Камбурова: Аз съм гейша-самурай
Ива Янкулова: Аз съм Снежанка на квадрат