Снежанка Михайлова-Кански

Тя е от онези, които виждат в България промяната, а не статуквото. Мъчи я разпиляването на енергията на родните артисти, поради неприличните обстоятелства на реалността. Ето защо прави крачки към осъществяването на Институт за пърформанс и теория, съвместно с Войн де Войн. За идеята им вече ти разказахме, но пък решихме, че за тях самите можем да говорим още. Хайде, чети нататък:

Събуждам се с Интерпретация на сънищата от Зигмунд Фройд.
Не мърдам от вкъщи без крила за летене и план за приземяване.

Никога не закъснявам с повече от час.
Умирам от срам почти винаги.

Все си повтарям, че е време да започна отначало.
Идеалната вечер предстои.

Обикновено не прекъсвам човек по средата на изречението.
Никога не танцувам насила.

Падам си по Исус Христос.
Беше велико, когато внезапно настъпи тишина.

Влизам в огъня заради Войн де Войн.

Дойде ми до гуша от култа към личността и кризата в ценностната система.
Не казвам на никого как и по каква причина.

Под леглото ми има и други неща.

Страшно се изложих, когато не си бях на мястото.

Майка ми често ми казва What this has to do with art? (Какво общо има това с изкуството?)
Искам да остарея като дете.

Правя се на луда, когато казвам истината.

Скачам на бой само с по-силни от мен.
И бих се сбила с... сега не ми е до това.
Убивам за… стига глупости.

Не си позволявам да губя времето на хората.
Заспивам с молитва.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова