Софийски разходки: Димана Йорданова

Да зададем въпросите си от тази рубрика на поет – за нас е винаги вълнуващо! Димана Йорданова е изключително талантлива и наскоро беше издадена петата ѝ книга – „Винаги умира някой друг“. Така че ако още не сте прочели стихосбирката – наваксайте пропуска си съвсем скоро, а сега – ето нейните отговори:

Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?

Аз дори у дома си не се чувствам като у дома си... Може би най-щастлива съм била някъде по средата на улица „Шишман“. И веднъж в „Заимов“.

На кой човек, ако зависи от теб, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?

Виктор Пасков. Защото написа най-добрата книга за последните 60-70 години.

Кой е идеалният саундтрак за столицата?

Шумът от загасен двигател на кола. Иначе казано: „Тишина“ на Васко Кеца.

Сграда в града, която би искала да притежаваш?

Искам да притежавам Народното събрание. Бих го осветила с онова нещо, изобретено от Алфред Нобел. Ако оставим оправданата ми психопатия настрана, искам Къщата с ягодите на „Сан Стефано“ 6. Влюбена съм в нея.

Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите?

Възрастната дама в кварталния магазин. Казала ми е, че съм любимата ѝ клиентка. Харесва ми заблудата, в която и двете разцъфтяваме.

Любим софийски израз или жаргон?

„Ухото е песък“

Какво би променила в града?

Невъзможното – хората. След това ще е лесно да се промени всичко, което не работи за града.

А какво – в никакъв случай?

Всичко, което не пречи, красиво е и функционира адекватно.

Коя е любимата ти улична храна в София?

Едно време бяха дюнерите на „Шишман“. Сега съм веган и щастието е само спомен.

В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най себе си?

През есента. Най-дълбоката поезия се пише през красивата тъга на октомври.