Ти не си солариума си, нито фитнеса, нито скъпата кола

Предразсъдъци. Комплекси. Не знам още как да ги нарека. Може би размити ценности и фалшива толерантност. Всеки около нас съди някого за нещо – външен вид, поведение, маниери, че не си е почистил градината, или пък веждите. Че има голям нос или малки гърди. И ти си го правил. Всичко започва с думите: „Не ми се обиждай, но ...“.

Социалният ни организъм е толкова болен, заради предразсъдъци и фалш, че трудно ще бъде реабилитиран. Не сме бонбони, за да гледаме опаковката на другите, а не вътрешността. Но и да бяхме, повярвайте ми, нямаше да сме Рафаело, а някаква си на бройка за 10 ст. Това е нашето общество, една цяла монета от 10 стотинки или купища жълти. Мръсни и с малка стойност.

Виждаш жена с татуировки: „Как ще си намери работа с това нещо?“, „Как ще си гледа децата и на какво ще ги възпита?“, „Кой ще те хареса такъв?“. Отново гледаш обвивката. Един нормален работодател не би пренебрегнал професионалните ти качества, заради външния вид. С връзките е същото.

Виждаш пълничка жена и веднага: “леле, тази каква е дебела“. Всъщност не знаеш, че жената има здравословни проблеми и от години се бори с напълняването, но без успех.

Същото е и със страхотно слабото момиче: „Тази е само кожа и кости. Ужас.“. Това, което не знаеш е, че момичето е болно от анорексия и се бори с нея, но постепенно губи битката.

Възмущаваш се от тези хора, а се възхищаваш на мъже с мускули и скъпи коли или жени с оформени дупета и големи гърди. Разликата е във вътрешността. Точно този човек с татуировките може да ти помогне на пътя, когато ти стане лошо, да вземе покупките ти и да се обади на близките ти. А нацепеният батка ще те подмине, защото единственото, което му е в главата са фитнес и жени. Или мацката с готиното дупе, забързала се за солариум. Тя беше замислена каква снимка да си направи, за да събере повече лайкове. И пак опря до разголената.

Недей да съдиш хората прекалено строго преди да си чул тяхната история. Освободи се от предрасъдъците и приеми, че всеки си е индивидуален. Ти не си мостра, на която всички искат да приличат. Бъди като книгите. Събирай истории, не лица. Те се размиват. Историите са вечни.

Автор: Илиана Симеонова